Определение № 132 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. С молба вх. №2661/25.03.2015 г. на А. Е. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. С., се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение №293 от 03.11.2015 г. по гр.д. № 331/2015 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №229/01.06.2015 г. по гр. дело №321/2015 г. на Ловешкия районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на молителя срещу ОД на МВР – Л. с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за сумите 2 713.41 лв. – неизплатено допълнително възнаграждение за положен труд на официални празници – 22.09.2014 г., 22.12.2014 г. и 26.12.2014 г. и 46.91 лв. – мораторна лихва. А. Е. Д. твърди, че с влязло в сила на 17.02.2016 г. решение на В. е обявена за нищожна заповед №8121з-40/15.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която е предвидено, че редът за изплащане на допълнителното възнаграждение за работа на официален празник по същата заповед се прилага за труд, положен след 01.07.2014 г. Ето защо е налице основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира молбата за допустима, поради което