Определение № 3512 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 228 във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Директор на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, подадено чрез процесуалния му представител, за изменение на Решение № 1004/07.02.2025г., постановено по адм. дело № 8112/2024г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. Изложени са съображения, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „Бони ферма- Никола Козлево“ АД са завишени и съдът не е съобразил направеното искане за прекомерност, тъй като спорът не е с правна сложност, проведено е едно с.з. и не са събирани нови доказателства. Моли се за изменение на решението в частта за разноските, като се намалят същите. Ответникът по искането – "Бони ферма-Никола Козлево“ АД, чрез процесуален представител в писмен отговор счита молбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 228 във вр. чл. 144 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 1004/07.02.2025г., постановено по адм. дело № 8112/2024г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, е оставено в сила решение № 946/10.07.2024г. постановено по адм. дело № 176/2024г. на АС-Шумен, като в полза на касационния жалбоподател са присъдени за разноски сума в размер на 18 000лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Изложените аргументи в молбата по чл. 248 от ГПК против така определения размер на разноските са неоснователни. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. За да се присъдят обаче по-нисък размер на разноските свързани с заплатено адвокатско възнаграждение, съдът следва да извърши преценка относно правния спор, съществуващия материален интерес, вида и количеството извършена работа и фактическата и прана сложност на спора. В конкретния случай ВАС намира, че с повдигнатия с касационата жалба съдебен спор, разглежданото дело е с правна сложност, касаещ правилното прилагане на норми от общностното право и по точно тази на чл. 90, § 1 от Директивата за ДДС. Макар и проведено едно съдебно заседание, съдебния акт на касационната инстанция съдържа в себе си правни изводи и формулировки, свързани с правилното приложение на разпоредби, касаещи издаване на КИ по отношение на доставки по които данъчната основа няма да бъде платена изцяло или частично. Това е довело до произнасяне на касационната инстанция при анализ и съпоставка на общностни и национални разпоредби и обуславя правната сложност на спора. Видно още, че материалния интерес не е малък – 196 771лв., а така също и факта, че процесуалния представител на ответника се е явил в с.з., защитавайки интересите на РЛ, както и в писмено становище е отговорило задълбочено и в цялостност на доводите в касационната жалба. Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение отговарят на фактическата и правна сложност на делото и са в синхрон с решение на СЕС по дело № С-438/22. Поради това искането за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение