Решение № 685 от 3.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2009 г.

Решение № 685 от 3.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Допуснато е по касационна жалба на Л. Д. Б. и Т. П. Б. срещу решение № 679 от 17.04.2009 г. по гр. дело № 2486/2007 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 125 от 17.10.2006 г. по гр. д. 5924/2004 г. на П. по разгледаните обективно и субективно съединени искове. Касационната жалба съдържа искане за обезсилване на решението и отмяната му, като постановено по недопустим иск за обявяване нищожност на нотариален акт, в нарушение на процесуални правила и материалния закон. Ищцовата ЖСК "Л." не е легитимирана да предяви иск срещу свои чл. - кооператори и за друго свое право, което да доведе до отмяна на акта по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм). Неправилен и необоснован е извода, че не са били налице всички условия за преминаване правото на собственост от ЖСК към член-кооператорите, легитимирани при съставяне на нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 З. Неправилно е отхвърлен довода за придобивна давност. Съображения са развити в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адв. Д. Ответникът по касационната жалба ЖСК "Л." заявява в отговор, че съдържанието на решението и правните изводи по същество не подкрепят оплакванията на касаторите за недопустимост и неправилност, съображения са развити от адв. И. Д., претендират се разноски. С определение № 1398 от 17.11.2009 г. на ВКС, III г. о жалбата на Л. Д. Б. и Т. П. Б. е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, за преценка на допустимо произнесен диспозитив, потвърден с въззивното решение и по въпроса за недопустимо разгледан иск за "прогласяване нищожността" на нотариален акт, когато това е обусловено от приетото в мотивите на първоинстанционното решение "конститутивно действие" на същия по чл. 35, ал. 2 от З. и довод, че се касае за нищожност на придобивен фактическия състав, като за да потвърди решението в тази част, въззивният съд коментира чл. 472 вр. 470 от ГПК (отм.), но и основанията по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) спрямо същия нотариален акт и отмяната му, изрично постановена наред с прогласяване на нищожността му. Предвид обстоятелствата по делото и във връзка с изведения въпрос, обусловил разглеждане на касационната жалба по същество, Върховен касационен съд състав на III г. о намира следното: В обжалваното решение П. окръжен съд е разгледал случай, при който ищецът ЖСК е потърсил защита именно на правото си на собственост, чрез предявяване на иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението, срещу купувачи на обект - собственост на ЖСК, на които купувачи първите двама ответници - кооператори, след неправомерно им снабдяване с нотариален акт, при липсващи материални предпоставки на закона по чл. 35, ал. 2 З. и без валидно решение на ОС на ЖСК по чл. 28, ал. 1, т. 6 З., са прехвърлили процесния обект с последващ договор за покупко-продажба. При това положение заявеният заедно с ревандикационния иск самостоятелен иск за нищожност на нотариалния акт № 53, т. III н. д. 453/2002 г., който акт е легитимирал член-кооператорите Бозеви като собственици на основание чл. 35, ал. 2 от З., е бил недопустим, но същият е разгледан и уважен от първостепенния съд (с постановяване на изричен диспозитив) поради неправилното съображение, че нотариалният акт по чл. 35, ал. 2 от З. е конститутивен, щом правото на собственост се придобива с него и липсата на специалните материални предпоставки за съставянето му съгласно З. обуславя нищожност, т. е има основание прогласяването на порока да се заяви с иск. Въззивният съд е потвърдил недопустимия диспозитив и е доразвил възгледа, че в случая издадения на несъществуващо основание нотариален акт противоречи на закона и като такъв, на основание чл. 472 във вр. с чл. 470 от ГПК (отм.), е нищожен. Наред с това, приета е за правилна и постановената с първоинстанционното решение отмяна на същия акт, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). До недопустимо решение в една част, по отношение на изрично прогласена нищожност на нотариален акт, се е стигнало поради неправилно смесване на материалноправния въпрос за придобивното основание, материализирано с акта по чл. 35, ал. 2 от З., въпроса за предпоставките на искова защита при нищожно нотариално действие и въпроса за последиците, които установеното по съдебен ред правно положение има спрямо установеното от нотариуса. В своята практика Върховен касационен съд е подчертавал, че основанията за нищожност на нотариално действие, включително при съставянето на нотариален акт, са не само изчерпателно изброени, но и формални. Случаи, в които извършени от нотариуса по предвидения ред проверки на документи във връзка с установяване на право са довели до съставяне на акт поради неправилна положителна правна преценка на обстоятелствата по проверката, не се обемат от състава на чл. 470 от ГПК (отм.), не са основания на иска по чл. 472 от ГПК (отм.), съответно и квалификация на иск за нищожност на това основание не може да бъде извеждана от твърдения за несъответствие на нотариално удостовереното с действителното правно положение. Съставянето на нотариалния акт при предпоставките на чл. 35, ал. 2 от З. не обуславя изключение от горното правило и въпреки особеностите му, защитата срещу него от страна на трети лица с уредена чрез института на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), съответно в чл. 537, ал. 2 на действащия ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.). Като е изтъквал в свои решения конститутивните последици от този акт спрямо вещното право на собственост за член-кооператора или като е отчитал спецификата на придобивния способ по З. (виж Постановление № 3 от 12.XI. 1983 г. по гр. д. № 1/83 г. и Постановление № 4 от 18.V.1987 г. по гр. д. № 4/86, Пленум на ВС на Н.), Върховен касационен съд не е определил различна правна природа на самия акт в качеството му на нотариално удостоверяване на признато вещно право по чл. 483, ал. 1, вр. ал. 3 от ГПК (отм.). Доколкото същият се съставя в охранителното производство, касае се за акт, с който се констатира вещно право на собственост за чл. кооператора след проверка на материалните предпоставки за възникването му, а не за извършване на нотариален акт по сделка (чл. 482 от ГПК, отм.) в предвидена от закона форма. Това обуславя приложното поле на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) и всеки заинтересован, включително самата ЖСК с право на собственост, може да се защити срещу нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 от З., като предяви съответния за защита на това свое право иск, срещу член-кооператора, ползващ се от него. В случая такъв иск е бил предявен, разгледан и уважен, касаторите неоснователно поддържат, че искът по чл. 108 от ЗС в настоящия процес е предявен от нелегитимиран ищец не е произнесен и срещу тях. Спрямо ответниците - купувачи е постановено осъдително решение за ревандикация на имота, а по отношение на праводателите им, чл. кооператори, е установено правото на собственост на ищцовата ЖСК, макар че предвид осъдителния характер на иска, изричен диспозитив в тази част не е постановяван. Поради това касаторите са легитимирани да обжалват решението и в тази част. Тъй като актът по чл. 35, ал. 2 от З. съставен в полза на касаторите Бозеви като собственици на обект в ЖСК, удостоверява различно от приетото правно положение в решението, същият подлежи на отмяна съгласно чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). Поради това, че наред с недопустимото произнасяне за нищожност на посочения нотариален акт "поради противоречие със закона", въззивният съд е потвърдил и допълнително постановената с обжалваното първостепенно решение отмяна на акта, с позоваване на приложимата норма - чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) и предвид разрешението на спора за собственост, касационните оплаквания са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила по отношение на така постановената последица, а по отношение на недопустимото произнасяне (по самостоятелен иск за нищожност) решението следва да се обезсили, като производството в тази част бъде прекратено. Колкото до останалите оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, те са неоснователни и в частта, с която е потвърдено разрешаването на вещно-правния спор. До прехвърлянето на отделните обекти в собственост на член-кооператорите по реда на чл. 35, ал. 2 от З., собственик на същите е самата ЖСК като юридическо лице. Правото е защитимо с иск. В случая нотариалният акт е бил издаден без да са налице изрично изискуемото решение на общото събрание на ЖСК с предписаното от закона съдържание Обстоен отговор на възраженията в тази насока е даден с въззивното решение Член кооператор не може да се позовава на придобивна давност срещу ЖСК, докато е неин чл. Предвид гореизложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено в частта за недопустимото произнасяне, в останалата част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба е заявил искане за разноски, които следва да се присъдят в размер на 200 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.