Определение № 804 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Т. Павлова, чрез адв. Чобанова като процесуален представител, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 11278 от 17.11.2023 г., в частта му за разноските. Сочи се, че съдът неправилно е възложил разноските в полза на ответниците. Ответниците не изразяват становище по молбата. Върховният административен съд, петчленен състав, намира молбата с искане за изменение на решението в частта му за разноските за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чието изменение се иска е отхвърлено искането на Т. Павлова от гр. Русе за отмяна на решение № 6229 от 12.06.2023 г. по адм.дело № 9621/2022 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 5 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело № 396/2021 г. по описа на Административен съд Русе на основание чл. 239, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс и същата е осъдена да заплати направените в това производство разноски в полза на Комисията за защита от дискриминация в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД-град Русе сума в размер на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Противно на твърдението на искателя присъждането им е претендирано своевременно от процесуалните представители на ответниците. Това е така, тъй като видно от данните по делото ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД-град Русе още с отговора на искането за отмяна е поискал разноски, като е представен договор за правна помощ и списък с разноски /л. 32 и л. 33 от делото/. Също така, ответника Комисията за защита от дискриминация чрез процесуалния си представител още с отговора на искането за отмяна е поискал юрисконсултско възнаграждение, което води до извода, че исканията са направени своевременно. В случая постановеното по делото решение съдържа мотиви относно основателността на искането за присъждане на разноски, а с диспозитива на съдебния акт същите са възложени в тежест на искателя. Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия