Определение № 629 от 01.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3416/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по: 1/ частна касационна жалба на Д С. А, действаща като [фирма], [населено място], срещу определение № 908 от 22.04.2013г. по ч.гр.д. № 1573/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която е потвърдено определение от 23.01.2013г., постановено по т.д. № 3268/ 2011г. на СГС, ТО, 7-ми състав за сумата от 2580 лева - разноски за адвокатско възнаграждение; и 2/ по частна касационна жалба на [фирма] срещу същото определение, в частта, с която актът на първоинстанционния съд е отменен за сумата над 2580 лева до пълния присъден размер от 4850 лева разноски за адвокатско възнаграждение. В частните жалби се сочи, че в съответната обжалвана част определение е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: По въпроса по кой ред подлежи на обжалване определение на въззивен съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските /по чл.274, ал.2 или чл.274, ал.3 ГПК/, е образувано и висящо тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС /т.24/, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК. В цитираното тълкувателно решение ще бъде даден и отговор на въпроса относно приложението на чл.78, ал.5 ГПК, който е обусловил произнасянето на въззивния съд и е поставен в частните жалби, по която е образувано настоящото дело, което само по себе си също предпоставя спирането на производството по делото на посоченото основание. Водим от горното, Върховният касационен съд