Определение № 222 от 20.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 3352/2015 г.

Постъпила е молба от [фирма], [населено място], с която се иска отмяна на определение № 475/21.08.2015г. по ч.т.д. № 1978/15г. на ВКС, II т.о., с което е спряно на осн. чл. 282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивно решение № 232/29.07.2015г. по в.т.д. № 403/2015г. на ВнАС. В молбата се излагат съображения, че с определение № 667/15.07.2016г. по т.д. № 3352/2015г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 232/29.07.2015г. по в.т.д. № 403/2015г. на ВнАС. Спрямо молителя [фирма] е било образувано изпълнително дело въз основа на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист по невлязлото в сила горепосочено въззивно решение. До постановяване на определението по чл.282, ал.2 ГПК съдебният изпълнител е наложил запори върху суми, по-големи от дълга. Молителят иска да бъде възобновено изпълнителното производство, за да се удовлетвори взискателят в рамките на същото производство, след което ще бъде поискано от молителя връщане на внесената от него по чл.282, ал.2 ГПК гаранция. ВКС, състав на Първо търговско отделение, констатира следното: С определение № 475/21.08.2015г. по ч.т.д. № 1978/15г. на ВКС, II т.о. е било спряно на осн. чл. 282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивно решение № 232/29.07.2015г. по в.т.д. № 403/2015г. на ВнАС. С определение № 667/15.07.2016г. по т.д. № 3352/2015г. на ВКС, I т.о. не е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 232/29.07.2015г. по в.т.д. № 403/2015г. на ВнАС за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма], [населено място] сумите от: 58 277,33лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва върху главницата от 23.01.2014г. до окончателното й изплащане; 6 003,93 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за периода на забавата, определено по размер от законната лихва. След като не е налице някоя от хипотезите на чл.282, ал.5 или чл.282, ал.6 ГПК, то изпълнителното производство се възобновява по силата на закона, поради влизане в сила на осъдителното въззивно решение и без да е необходимо постановяването на нарочен съдебен акт в този смисъл. Дадената по реда на чл.282, ал.2 ГПК гаранция може да бъде поискана от взискателя /ищец в исковия процес/ или при удовлетворяването му от длъжника, последният може да иска връщането й. Предвид изложеното, молбата на [фирма] се явява неоснователна. Водим от горното, ВКС