Определение № 483 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. Ангелов от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. И. Антонов, против определение № 7789 от 15.09.2023 г., постановено от Административен съд - София – град, Второ отделение, 22 състав, по адм. д. № 8338/2023 г. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за процесуална недопустимост на жалбата му и, че процесната заповед за завземане на процесния недвижим имот не засяга неговите права и интереси. Позовава се на депозирана искова молба за признаване право на собственост върху имота, по която е образувано гр. д. № 40945/2023г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, по което дело ответникът бил признал, че спорният имот е частна собственост и от 2002г. до момента Т. Ангелов е живее и е регистриран в този недвижим имот. Твърди, че с атакуваната заповед се създават правни задължения за Т. Ангелов, изразяващи се в пряко и непосредствено засягане, ограничаване и застрашаване правото му на собственост. Претендира отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно постановено. По делото не е постъпил отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на Т. Ангелов за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 7789 от 15.09.2023 г. е оставена без разглеждане жалбата с вх. № 31072/25.08.2023 г. на Т. Ангелов срещу заповед № РВЕ23-РД09-20/19.01.2023 г. на кмета на Столична община, район "Възраждане " и е прекратено производството по адм. дело № 8338 по описа за 2023 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град се е позовал на нормата на чл. 159, т. 4 АПК и е приел, че жалбата, с която е сезиран е недопустима, тъй като издателят на оспорената заповед е разпоредил да се завладее недвижим имот с идентификатор № 68134.306.213 с площ от 155 кв. м., заедно с построените в него сгради с идентификатори № 68134.306.213. 1 и № 68134.306.213. 3, от което е изведено заключение, че жалбата е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, но от страна, за която липсва активна процесуална легитимация да оспорва същия. В мотивите на съдебния акт е отразено, че лицето Т. Ангелов не е адресат на административния акт, защото не е собственик и не е носител на ограничени вещни права по отношение на недвижимия имот с идентификатор № 68134.306.213, както и на изградените в него сгради с идентификатори № 68134.306.213. 1 и № 68134.306.213. 3, находящи се в гр. София, [улица] Според първоинстанционния съд към дата 25.08.2023 г. жалбоподателят не се легитимира като собственик на недвижимия имот, респ. не е носител на ограничени вещни права върху него. Съдът е посочил, че действително същият е инициирал производство по издаване на констативен нотариален акт /молба вх. № РВЕ23-МД94-13/07.08.2023 г. /, но такъв акт по чл. 587 ГПК не е съставен от нотариус с район на действие -СРС. Към посочената дата- 25.08.2023 г. няма и постановено и влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 40946/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, с което да е уважен предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Т. Ангелов и жалбоподателят да е признат за собственик на основание давностно владение на спорния поземления имот с площ от 155 кв. м., както и на двете сгради в него с площ от 52 кв. м. и 22 кв. м. С оглед на това първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт не създава за Т. Ангелов правни задължения, пряко и непосредствено не засяга, ограничава или застрашава по никакъв начин негово материално право на собственост по отношение на ПИ с идентификатор № 68134.306.213 и върху находящите се в него две постройки, понеже заповедта не накърнява неговата правна сфера и не го обвързва с правно дължимо поведение за действие и изпълнение. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото оспорената заповед е издадена на основание чл. 13, ал. 2 ЗОС във вр. чл. 10 от Наредбата на СОС за общинската собственост, които разпоредби изискват недвижимият имот да е "безстопанствен", поради което тази специална процедура е приложима само по отношение на безстопанствените имоти на територията на Столична община. Следователно основният спорен въпрос, който следва да се реши в образуваното съдебно производство е дали процесният недвижим имот е "безстопанствен" по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗОС, който въпрос е по съществото на спора и не касае "процеса относно процеса". Преценката досежно представените от страните доказателства относно наличие на право на собственост или др. ограничено вещно право върху имота в полза на жалбоподателя не касае неговата процесуална легитимация, а материалноправната му легитимация, по отношение на която съдът не следва да се произнася предварително с определение, а след като даде ход на делото, приеме постъпилата административна преписка със съдържащите се в нея писмени доказателства и едва след това първоинстанционният съд следва да пристъпи към обсъждане на относимите правнорелевантни факти и към решаване на основния спор относно твърдяната от издателя на адм. акт "безстопанственост" на процесния недвижим имот и намиращите се в него сгради, което следва да се осъществи с постановяване на съдебно решение. Не следва да се сподели становището на първостепенния съд относно липсата на правен интерес от оспорването, тъй като жалбоподателят не бил адресат на оспорената заповед и тя не нарушавала негови права, интереси и не засягала негативно правната му сфера. Вярно е, че в процесния адм. акт не е посочено, че същият следва да се съобщи на жалбоподателя, но изрично е вписано, че заповедта може да се обжалва в 14 - дневен срок пред АССГ от заинтересованите лица. Именно такова лице е жалбоподателят, предвид обстоятелството, че в преписката се съдържат множество доказателства, че завземането се извършва спрямо Т. Ангелов, на когото са изпратени два броя покани за доброволно освобождаване на имота и точно той е уведомен за извършване на опис и предаване на намиращите се в процесния имот вещи, като в протокола е записано, че визираното лице е присъствало лично и с неговия адвокат при извършения опис и ключът от вратата на двора към сградите е предаден от Т. Ангелов на районната администрация. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. Процесуалната легитимация, която включва и правния интерес от оспорване на акта, е свързана със заявено твърдение за нарушено материално право. Тъй като процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от акта, тя в крайна сметка се основава на правното твърдение на жалбоподателя /в този смисъл определение № 697 от 27.01.2022 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 11221/2021 г. и др. по приложението на чл. 13, ал.2 ЗОС/. В случая в жалбата, с която първостепенния съд е сезиран, са изложени подробни твърдения за нарушени вещни права, която теза се възпроизвежда и в частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство, от което следва изводът, че в конкретната хипотеза оспорващото лице се позовава на заявено от него засягане на право на собственост и ограничени вещни права, което обосновава наличието по отношение на него на личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорване. Доколко в хода на съдебното производство жалбоподателят ще успее да установи твърдените свои вещни права и дали от друга страна издателят на процесния адм. акт ще докаже "безстопанствеността" на спорния имот, следва да се реши от първоинстанционния съд при произнасяне по съществото на спора. Като е достигнал до обратния извод, решаващият състав на АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне на същия съдебен състав за продължаване на процесуалните действия по делото. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 235 и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,