Определение № 640 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7476/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба № 110101/07.10.2013г., подадена от Н. И. Б. против протоколно определение от 21.10.2011г., с което е поправено бащиното име на ответника по исковата молба, като вместо Н. „ И.” Б. да се чете Н. „ Й.” Б.. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като на практика е променена страната – ответник по иска и е преклудирана възможността на посочения в исковата молба ответник Н. И. Б. да се защити. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е недопустима поради следното: С исковата молба В. И. Д. е предявила иск по чл. 38а ЗЖСК против Н. И. Б.. Пред касационната инстанция в съдебно заседание на 10.11.2010г. съставът на ВКС е констатирал от личната карта, че правилното име на явилия се ответник е Н. „Й.” Б., а не както е записано в исковата молба Н. „И.” Б.. След връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от въззивния съд, в съдебно заседание на 21.10.2011г. ищцата е поискала поправка на исковата молба, като бащиното име на ответника вместо посоченото „И.” да се чете „Й.”. С частната жалба, по която е образувано настоящото дело се обжалва това определение. Частната жалба е подадена от името на Н. И. Б., а това не е вярното име на ответника, съобразно констатациите от личната карта на ответника, извършени от състав на ВКС по настоящия спор. На 27.10.2011г. Н. Й. Б. е подал молба до съда, от съдържанието на която е видно, че той е узнал за обжалваното сега определение. Частната жалба против него обаче е подадена на 07.10.2013г., т.е. тя е просрочена. Частната жалба е недопустима и защото е подадена против определение, което не подлежи на самостоятелно обжалване. С обжалваното определение е поправена исковата молба по искане на ищеца досежно бащиното име на ответника. Пред въззивната инстанция може да се поправя исковата молба, съгласно т. 4 ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК, постановено по отменения ГПК, по който се разглежда делото пред СГС. В тази част разясненията, дадени в това тълкувателно решение запазват действието си и при новия ГПК – т.5 ТР № 1/09.12.2013г. ОСГТК на ВКС. Определението, с което съдът допуска уточнение, или поправка на исковата молба не подлежи на обжалване, защото не е преграждащо, а и законът не предвижда изрично възможност за обжалването му. Оплакванията на жалбоподателя във връзка с това, че е лишен от участие първоначалния ответник Н. И. Б. и че следвало да се допусне конституиране на Н. Й. Б. като трето лице помагач на ответника са разгледани от ВКС в определението по ч. гр.д.№ 2502/2013г. ІІ гр.о. По изложените съображения, частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение