Определение № 1345 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), чрез главен инспектор – М. Д., срещу въззивно решение № 68/05.04.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 2/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 115/ 04.11.2022 г. по гр. д. № 21/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра и вместо него са отхвърлени предявените от касатора срещу С. А. Д. и Б. Я. Р. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 108 012,40 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 – т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1) следва ли да се включват в имуществото, респ. подлежат ли на отнемане в полза на държавата внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законно основание, но които не са налични към датата на завеждане на иска; 2) какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ (сега със заглавие – Закон за отнемане на незаконно придобито имущество – обн. ДВ, бр. 84/06.10.2023 г.) и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение; 3) какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме, че „значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона“. В хода на производството е постъпила молба на КОНПИ, с която е направен частичен отказ от исковете. С влязло в сила определение № 229/ 18.01.2024 г. по настоящото дело, на основание чл. 233 ГПК, са обезсилени решение №115/04.11.2022 г. по гр. д. № 21/2022 г. на Окръжен съд - Силистра и решение № 68/05.04.2023 г. по гр. д. № 2/2023 г. на Апелативен съд – Варна, в частта им по исковете за отнемане в полза на държавата на сумата 8 004,99 лева - вноски по спестовен влог в лева в „Пиреос Банк“ от Б. Я. Р. (по чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ); и за отнемане на сумата 98 807,41 лв. от С. А. Д. и Б. Я. Р. (на основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ). Производството по делото е прекратено в тази му част. Касационната жалба в останалата част, имаща за предмет иска за отнемане в полза на Държавата на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ от ответника Б. Я. Р. на лек автомобил, марка „Опел“, модел „ВЕКТРА“, рег. [рег.номер на МПС], с цена на иска 1 200 лв., е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд (съгласно приетото с ТР № 4/23.11.2022 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГТК, ВКС) и е допустима. Ответникът Б. Я. Р., не е подал писмен отговор и не е взел становище по жалбата в допустимата й за разглеждане част. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С въззивното решение е прието, че ищецът не е доказал придобито и налично в края на проверявания период имущество в патримониума на проверяваното лице С. Д. и свързаното с нея лице (фактически съжител) – ответника Б. Р., което да е на стойност над 150 000 лв., за да се изследва и формира релевантното по смисъла на чл.107, ал. 2, вр. § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ (с предишно заглавие – ЗПКОНПИ) несъответствие, предпоставящо възможността за обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и подлежи на отнемане. Въззивният съд е установил, че придобитото от ответниците имущество, което е налично в края на проверявания период е на стойност 2 874,65 лв., което е под законоустановения праг на релевантното несъответствие от 150 000 лв. Не е възможно имущество, което е на стойност под определената в закона, да превишава с толкова реализирания нетен доход. Липсата на „значително несъответствие“ по чл. 107, ал. 2, вр. § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ изключва обоснованото предположение, че имуществото е незаконно придобито и правото на държавата да претендира отнемането му. По тези съображения претенцията е счетена за неоснователна и е отхвърлена. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Поставените в изложението правни въпроси са ирелевантни за селектирането на жалбата с оглед предмета на касационното производството след заявения отказ от исковете, с които е претендирано отнемане на неналични, преминали през патримониума на ответниците парични средства. Предмет на делото е само иска за отнемане от ответника Б. Р. на лек автомобил, на стойност 1 200 лв. В тази връзка следва да се посочи, че в мотивите на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Незаконно обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В случая, след като в патримониума на ответника в края на проверявания период е наличен само един автомобил (с посочена от ищеца стойност – 1 200 лв.) и липсва каквото и да е друго движимо и недвижимо имущество и налични парични средства, то приетото с обжалваното решение, че не е възможно да се формира релевантното за закона „значително несъответствие“, не влиза в противоречие с постановките на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изхода на делото, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС дължимата за касационното производство във фазата по допускане държавна такса в размер на сумата 30 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение