Определение № 4719 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1139/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Б. О. Х., Д. А. Х. и Т. Б. О. с искане за допълване на постановеното определение от 17.07.2025 г. в производството по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Релевирани са доводи, че искане за присъждане на разноски по производството е направено своевременно при подаване на отговора на касационната жалба, с приложени списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им по производството, но по него липсва произнасяне. Ответниците по молбата З. Х. О., Б. Х. О., Ф. Я. О. и А. Ю. О. в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК не са подали отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на доводите на молителите и данните по делото, намира следното: Производството е по чл. 248 ГПК. Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения: С постановеното определение от 17.07.2025 г. в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато до касационно обжалване решение № 1076 от 18.10.2023 г. по гр. дело № 1319/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас по подадената от З. Х. О., Б. Х. О., Ф. Я. О. и А. Ю. О. касационна жалба. В срока за отговор на касационната жалба и с нарочна молба от същата дата ответниците по жалбата - Б. О. Х., Д. А. Х. и Т. Б. О., представлявани от процесуалния си представител – адв. А. А., своевременно са поискали присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, по отношение на което искане липсва произнасяне в определението по чл. 288 ГПК. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 18.10.2023 г., съгласно който молителят и ответник по касационната жалба Б. Х. е уговорил и заплатил на процесуалния представител на тази страна по производството - адв. А. А., сумата от 2000 лева в брой за осъществяване на защитата по касационната жалба. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на ответника по касационна жалба Б. Х., който е уговорил и заплатил адвокатското възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Представени са адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, последният съдържащ и разписка за заплащане на уговореното с договора адвокатско възнаграждение в посочения размер - т. 1 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Искането по чл. 248 ГПК за изменение на определението по чл. 288 ГПК с присъждане на разноските и на другите двама молители, които не са представили доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна за молителя Б. Х. и следва да бъде уважена. В останалата част молбата по чл. 248 ГПК, респ. искането на другите молители следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.