Определение № 239 от 07.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 620/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частни жалби на И. Я. Я. чрез неговата майка и законен представител Е. И. С. и на Агенцията по вписванията срещу определение № 339 от 15. 12. 2021 г. по т. д. № 915/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. С него са оставени без разглеждане жалбите на И. Я. Я. и на Агенцията по вписванията срещу решение № 74 от 20. 08. 2021 г. по т. д. № 619/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменен отказ с рег. № 202110722131105-4 от 28. 07. 2021 г. на Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 202110722131105 от 22. 07. 2021 г. за вписване на промени по партидата на „Явагест“ ООД в търговския регистър /заличаване като управител и едноличен собственик на капитала на починалия Я. Г. Я., поемане на дружествените му дялове от дееспособните му наследници Г. Я. Я., С. Я. Я. и В. Г. Я., разпределение на капитала между тях, приемане на нов дружествен договор и нов управител на дружеството/ и агенцията е задължена да извърши исканото вписване по посоченото заявление, както и молбата на Я. за спиране на производството по т. д. № 915/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, като е прекратено производството по същото дело. И. Я. Я. обжалва определението на апелативния съд в частта, касаеща подадените от него жалба и молба, с доводи за недопустимост, евентуално – за неправилност. Сочи, че с влязъл в сила съдебен акт – определение № 382 от 3. 09. 2021 г. по ч. т. д. № 655/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, на основание чл. 536, ал. 3 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, е спряно регистърното производство по заявление вх. № 202110722131105/22. 07. 2021 г. на „Явагест“ ООД до приключване на т. д. № 654/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, образувано по иск на Я. за установяване по отношение на „Явагест“ ЕООД, Г. Я., С. Я. и В. Я., че е собственик по наследство на 1 / 4 ид. ч. от 100 дяла в посоченото дружество. Твърди, че този преюдициален спор представлява пречка за движение на производството пред Пловдивски апелативен съд и налага спирането му. В жалбата се оспорва извода на съда, че И. Я. не е легитимиран да обжалва постановеното от Пловдивски окръжен съд решение, тъй като няма качеството на заявител в регистърното производство. Частният жалбоподател извежда правото си на жалба от възможността вписването да засегне материални му права в качеството на наследник на Я. Я.. Прави искане за обезсилване, евентуално – за отмяна на обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд. Агенцията по вписванията обжалва определението на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата й срещу решение № 74 от 20. 08. 2021 г. по т. д. № 619/2021 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по делото по тази жалба. Поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и постановяването му в противоречие с точния смисъл на нормите на ЗТРРЮЛНЦ. Оспорва изводите на Пловдивски апелативен съд, че регистърното производство и производството по обжалване на отказ за вписване са едностранни и безспорни производства. Излага доводи, че притежава правен интерес и право да пренесе спора пред апелативния съд в хипотезата на отменен отказ за вписване, като се позовава на изменената разпоредба на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ, бр. 105 от 11. 12. 2020 г./ и на мотивите към законопроекта, съгласно които измененията са предвидени с цел осигуряване на по-добра защита на жалбоподателя и на агенцията като страни в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Моли обжалваното определение да бъде отменено. „Явагест“ ООД е депозирало отговор само на жалбата на Агенцията по вписванията, в който изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното: Частните жалби са подадени от легитимирани страни в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. За да остави без разглеждане жалбата на И. Я. Я., апелативният съд е приел, че същият не е легитимиран да обжалва постановеното в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „Явагест“ ООД, решение на окръжния съд, тъй като не е бил заявител в регистърното производство и няма качеството на страна в производството по обжалване на отказа за вписване. Посочил е, че в закона не е предвидена възможност трето лице да атакува съдебното решение, постановено по жалба на заявителя срещу отказ за вписване. Изводът на Пловдивски апелативен съд за недопустимост на подадената от Агенцията по вписванията жалба срещу решението на окръжния съд за отмяна на отказа за вписване е мотивиран с необжалваемостта на това решение. Съдът е посочил, че с изменението на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ с ДВ, бр. 105/2020 г. на Агенцията по вписванията е предоставена само възможност за заявяване на становище по подадената жалба срещу отказа за вписване на длъжностното лице. Изложил е съображения, че признаването на право на жалба на Агенцията по вписванията срещу решението на окръжния съд противоречи на едностранния характер на производството и би създало правна несигурност с оглед законоустановеното й задължение да изпълни незабавно решението на окръжния съд. Произнасянето по подадените от И. Я. и Агенцията по вписванията частни жалби срещу определението на Пловдивски апелативен съд налага предварително изясняване на същността и белезите на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и на производството по чл. 25 от същия закон. Регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е безспорно и едностранно и е от компетентността на Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Същото започва по молба на оправомощеното лице – чл. 13 вр. чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице за осъществяване на предвидени от закона права, като чрез вписване на обстоятелства /чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ/, обявяване на актове /чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ/ или заличаване на вписване по партида на съответния субект се охранява интереса му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването /чл. 7 – чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ/, тоест цели пораждането на изгодни правни последици единствено в правната сфера на заявителя. Длъжностното лице по регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт / чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ /, или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл. 21 / чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ /. В случай, че е налице порок на вписването, накърняващ права на трето лице, спорът не може да бъде разрешен от длъжностното лице по регистрацията, а само от съда с участието и на двете страни в спорно исково производство, в което не участват нито Агенцията по вписванията, нито длъжностното лице по регистрацията. Регистърното производство може да бъде спряно единствено от съда при условията на чл. 536, ал. 3 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. От предвиденото в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗТРЮЛНЦ, че при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт, следва, че крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ отказът за вписване, заличаване или обявяване подлежи на обжалване пред окръжния съд, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване /чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и регламентацията на съдебния контрол на постановените в него актове сочат, че по своята същност и белези това производство е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК. Този характер на производството е признат и в разпоредбата на чл. 536, ал. 3 ГПК /Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. бр. 38 от 2019 г./, която предвижда, че охранителното производство се спира от съда, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Извеждането след 1. 01. 2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането й на Агенция по вписванията със ЗТР /обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 1. 01. 2008 г./ се отразява само на характеристиката на регистърното производство на съдебно, но не и на останалите му белези на охранително производство. Характеристиката на регистърното производство на едностранно се запазва и в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Легитимиран да обжалва отказа е само заявителят, като в производството по обжалване участва единствено заявителят и нито постановилият отказа орган – длъжностното лице по регистрацията, нито Агенцията по вписванията имат качеството на страна в производството. С оглед изложеното правилен е изводът на Пловдивски апелативен съд за недопустимост на подадената от И. Я. жалба срещу постановеното в съдебното производство по обжалване на отказа за вписване от заявителя решение за отмяна на отказа и за даване на задължителни указания за извършване на вписването. Касае се до трето лице, което не е легитимирано да обжалва постановеното в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ решение за отмяна на отказа за вписване и би могло да използва само исковия път за защита на правата си, засегнати от вписването. Преценката на допустимостта на подадената от И. Я. жалба срещу решението, постановено в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, не е обусловена от изхода на исковия процес за защита на правата му, които биха били засегнати от вписването, поради което доводите му за недопустимост на обжалвания акт са неоснователни. Правилно се явява и заключението на съда за недопустимост на подадената от Агенцията по вписванията жалба срещу постановеното по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ решение на Пловдивски окръжен съд. Наред с изложеното относно белезите на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде изтъкнато, че е изключено качеството на Агенцията по вписванията на страна в производството по обжалване на отказа да бъде изведено от предвидената с чл. 25, ал. 2, изр. 3 ЗТРРЮЛНЦ /изм. ДВ, бр. 105/2020 г./ възможност агенцията да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея, свързана с поясняване на мотивите на отказа, от допълнението на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ /доп. ДВ, бр. 105/2020 г./, съгласно което решението на съда по жалбата срещу отказа се съобщава на Агенцията по вписванията, гарантиращо изпълнението на задължителните указанията на съда при отмяна на отказа, както и от установеното с новелата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ, бр. 105/ 2020 г./ присъждане на разноски в производството по реда на ГПК. Тези изменения в закона не се отразяват на реда за обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията и на едностранния характер на производството по обжалване. След като Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, тя няма и право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя отказът на длъжностното лице по регистрацията. Недопустимостта на жалбата на Агенцията по вписванията срещу решението на окръжния съд, с което е отменен незаконосъобразен отказ за вписване, заличаване или обявяване, е следствие и от липсата на интерес от обжалване, доколкото позитивното решение на окръжния съд не засяга права или законни интереси на агенцията. Правен интерес от обжалване не може да бъде изведен от обвързаността на агенцията от правните последици на решението, доколкото това би било равносилно на признаване на изначален правен интерес на агенцията от неуважаване на заявлението още в хода на регистърното производство, което противоречи на законоустановеното задължение на агенцията да даде защита и съдействие на заявителя. С оглед изложеното, като е оставил без разглеждане жалбите на И. Я. и на Агенцията по вписванията срещу решението на Пловдивски окръжен съд, с което е отменен отказът за вписване на длъжностното лице по регистрацията, и е прекратил образуваното по тези жалби производство, Пловдивски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение