Определение № 769 от 16.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 494/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 3 вр. ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.

Образувано е по:

1. Частна жалба на Е. А. Б. срещу определение от 01.12.2025 г., постановено по к.т.д. № 699/2025 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставено без уважение искането й за предоставяне на правна помощ.

2. Частна жалба на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД (н.) срещу определение от 01.12.2025 г., постановено по същото дело, с което е върната частната му жалба срещу определение за отказ за предоставяне на правна помощ.

Частните жалби са подадени от легитимирани лица в срок срещу подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 95, ал. 5, съответно т. 1 ГПК съдебни актове. Следователно са допустими.

По жалбата на Е. А. Б.:

Касационното производство по к.т.д. № 699/2025 г. е образувано по жалба на „БИЛИИВ“ ЕООД срещу въззивно решение по иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, предявен срещу „РОМЕКС ИНС“ ЕООД (н.) и Е. А. Б.. От последната е подаден отговор чрез адвокат. Допуснато е касационно обжалване и в хода му с молба от 25.10.2025 г. Б. е уведомила съда, че се отказва от упълномощения си процесуален представител, а на 01.12.2025 г. е поискала предоставяне на правна помощ. В молбата не са изложени конкретни съображения за необходимостта от получаване на помощта. С обжалваното в настоящото производство определение искането по чл. 95 ГПК е отхвърлено поради наличието на ангажиран от молителя адвокат, както и предвид търговския характер на делото.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 24, т. 1 ЗПП правна помощ се предоставя на лице, което няма средства за заплащането й, но не и когато очакваната полза от предоставянето й не е оправдана. В настоящия случай молителят не е обосновал искането си с твърдение за липса на парични средства за осигуряване на адвокатска защита, а от процесуалното му поведение до момента на отправяне на молбата се установява тъкмо обратното – адвокат е бил ангажиран от молителя преди подаване на отговора на касационната жалба и то за цялото касационно производство срещу възнаграждение в размер от 7 650 лв., платено от Б. напълно и в брой при подписване на адвокатския договор. Следователно е опровергано наличието на основното условие за предоставяне на правна помощ. Отделно от това следва да се посочи, че е налице и отрицателната предпоставка, въведена с чл. 24, т. 1 ЗПП, за неоправданост на предоставянето на помощта с оглед очакваната от нея полза - правните аргументи в защита на молителя вече са изложени в подадения чрез адвокат отговор, а производството е в своята заключителна фаза, в която няма да се извършват действия по доказване.

Поради изложеното определението следва да бъде потвърдено.

По жалбата на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД (н.).

С молба от 27.10.2025 г., след допускане на касационното обжалване, дружеството-ответник е поискало предоставяне на правна помощ. Идентично искане е заявено и в откритото съдебно заседание от същата дата, в което управителят се е отказал от упълномощения представител (адвокат Е. Б.). Съдът е отложил произнасянето си за закрито заседание и на 26.11.2025 г. е постановил определение, с което е оставил без уважение молбата по чл. 95 ГПК. Междувременно, на 05.11.2025 г., от името на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД е подадена частна жалба, в която е посочено, че се обжалва отказът за предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 06.11.2025 г. съдът е дал указания до жалбоподателя да индивидуализира обжалвания акт, да опише приложенията към частната жалба и да посочи относимостта им към спора. В срока за изпълнение на указанията, с молба от 21.11.2025 г., дружеството повторно е поискало правна помощ. В откритото съдебно заседание на 01.12.2025 г. съдът е счел, че не следва да разглежда поредното искане по чл. 95 ГПК, преценявайки го като злоупотреба с права предвид наличието на вече подадена идентична молба, по която има произнасяне, и след като е установил, че указанията за отстраняване на нередовностите на частната жалба не са изпълнени, е постановил връщането й.

Определението е правилно. Указанието за индивидуализиране на обжалвания акт е било необходимо предвид липсата на постановен към момента на подаване на частната жалба отказ за предоставяне на правна помощ. Същото е надлежно съобщено и не е изпълнено в срок при липса на уважителни причини. Поради изложеното законосъобразно е приложена предвидената в чл. 262, ал. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК санкционна последица връщане на частната жалба. Наведените от частния жалбоподател в това производство доводи относно необходимостта от предоставяне на правна помощ са неотносими, тъй като те са развити в подкрепа на основателността на върнатата (а не на настоящата) частна жалба и като такива биха могли да бъдат предмет на разглеждане при проверка правилността на отказа по чл. 95 ГПК, но не и в процес относно процеса, какъвто е настоящият.

Ето защо определението следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,