Определение № 60200 от 30.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4788/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 29004703/5.07.2021 г., подадена от Р. П. К.-С. за отмяна на съдебното решение, постановено по гр. д. № 582/1989 г. на Софийски районен съд. В молбата се излага, че едва на 6.04.2021 г. К.-С. се запознала с визираното по-горе гражданско дело (арх. № 718/1990 г.). Въпреки че била посочена като ответник в исковата молба, същата не била редовно призовавана, нито представлявана, нито лично се явила в съдебно заседание, нито узнала по друг начин за водения процес. Предмет на делото била делба на съсобствен между нея, К. К. К. и Н. П. К. имот – апартамент № 28, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. ІV. Подписаната по делото съдебна спогодба не била подписана от молителката, а от майка й, без да е налице упълномощаването й. След дадени указания от страна на съдия от СРС, с молба вх. № 29005141/16.07.2021 г. Р. К.-С. е уточнила, че съдебната спогодба по гр. д. № 582/1989 г. на СРС е нищожна поради липса на воля на една от страните (молителката), както и поради липса на основание, а също така е привидна. Иска ВКС да отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК съдебния акт, с който производството по визираното по-горе дело е прекратено; да прогласи нищожността на съдебната спогодба и отмени съдебния акт по одобряването й, като делото бъде върнато за ново разглеждане в надлежния съд. От Н. К. е постъпил отговор на молбата за отмяна, в която са изложени съображения за нейната недопустимост. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Пред СРС е образувано гр. д. № 582/1989 г. по искова молба на Н. П. К., с която срещу К. К. К. и Р. П. К. е предявен иск за делба на визирания по-горе апартамент. В съдебно заседание на 20.04.1989 г. съдът е одобрил отразена в съдебния протокол спогодба между страните, съгласно която К. К. получава в изключителна собственост делбения имот, и е прекратил производството по делото. К. К. К. е починала на 12.05.2015 г. и е оставила за наследници Р. П. К.-С. и Н. П. К.. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна и да прекрати производството по делото. Съображенията му за това са следните: Отмяната по Глава двадесет и четвърта ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, както и на определения, имащи техните правни последици. Основанията, при които тя е приложима, са изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. В същите разпоредби е уредено и кои лица са легитимирани да искат отмяна. Сроковете за подаване на молба за отмяна са уредени в чл. 305 ГПК, като депозирането на молбата след съответния срок я прави процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество. Съгласно т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В тълкувателното решение е визирано, че производството по отмяна е приложимо само по отношение на определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици. Определението за прекратяване на гр. д. № 582/1989 г. не попада сред съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на чл. 307 ГПК, съгласно изложеното по-горе. Със сила на пресъдено нещо се ползва самата съдебна спогодба, но не и определението за прекратяване на делото, тъй като то не е елемент от фактическия състав на съдебната спогодба. Същото не е аналогично по естеството си и правните си последици на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Дори да се приеме, че определението за прекратяване на делото, постановено на 20.04.1989 г., подлежи на отмяна по реда на чл. 307 ГПК, то молбата по отношение на него отново е недопустима. Определението е влязло в законна сила при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), като при влизане в сила на новия ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) е бил изтекъл 1-годишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), който е започнал да тече от влизане на въпросното определение в сила. В тази хипотеза, съгласно ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 8, имащо задължителен характер, молбата за отмяна се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради погасяване процесуалното право на страната да иска отмяна. От своя страна, определението на съда за одобряване на съдебната спогодба е охранителен акт, който нито подлежи на обжалване, нито може да бъде атакуван чрез извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Предмет на разглеждане в производството по отмяна по Глава двадесет и четвърта ГПК не може да бъде и евентуалната нищожност на сключената съдебна спогодба. Макар съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК да има значение на влязло в сила съдебно решение, по своята същност тя представлява договор между страните по делото и прогласяване на нищожността й може да се търси по исков ред пред съответния съд, определен съобразно правилата за родовата и местната компетентност (т. 8 ППВС № 7/28.11.1973 г.). Ответникът по молбата има право на 300 лв. разноски за адвокат за настоящото производство пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,