Определение № 133 от 30.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1906/2017 г.

Постъпила е молба от страна на пълномощника на П. А. К. за допълване на определение №78 /07.02.2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 1906/17 по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжаолване на въззивно решение от 02.03.2017 г. на СГС по в.гр.д. № 14806/16. Ответникът по молбата ЗК [фирма] в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира,че молбата е подадена в законовия срок. и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: В действителност при постановяване на определението си от 07.02.2018 г. г. ВКС не е разграничил и взел изрично становище и по въпроса „При сливане качеството на застраховател по доброволна имуществена застраховка „Каско на МПС” на увредения и по „ГО на автомобилистите” на виновния водач на МПС изплащането на обезщетение по доброволната имуществена застраховка доказва ли автоматично плащане на обезщетение и по задължителната застраховка ?”. Без да обсъжда, дали този въпрос е процесуален, както се твърди в молбата, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита, че в неговите правомощия е да обобщи и преформулира въпросите в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК/ така ТР 01 от 2009 г. – мотиви към т.1/. В случая този въпрос се обхваща от първия въпрос, който е обсъден от съда при произнасянето си по чл.288 ГПК. Ето защо липсва основание да се приеме,че е налице непълнота в произнасянето на съда по чл.288 ГПК като основание за допълване на определение №78 /07.02.2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 1906/17 по описа на ВКС. Водим от изложеното, състав на ВКС,ІІ т.о.