Решение № 13030 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2018 г.

Решение № 13030 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. от [населено място] против решение № 7659 от 8.06.2018 г., постановено по адм. д. № 14146/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. В съдебното заседание, състояло се на 27.09.2018 г., пълномощникът на касатора релевира оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът – министър на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Бучкова, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на В. И. от [населено място] срещу заповед № 8121К-7636 от 24.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата касационна инстанция констатира, че решение № 7659 от 8.06.2018 г. по адм. д. № 14146/2017 г. по описа на Върховния административен съд е валидно и допустимо. Същото е постановено от законен състав, действащ в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Фактическата обстановка по спора е правилно установена и тя се свежда до следното: Със заповед № 8121К-7636 от 24.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи, въз основа на материалите от извършена проверка, срещу В. И. е образувано дисциплинарно производство, същият е отстранен от длъжност и е определен дисциплинарно разследващ орган. По първоначалното дело не е било спорно, че жалбоподателят е заемал длъжността началник ІІІ степен на Граничен контролно-пропускателен пункт – Капитан Петко войвода от Гранично полицейско управление - Ново село към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Смолян. В заповедта изрично е посочено, че е постъпило предложение рег. № 3282р-25028 от 5.10.2017 г. по описа на ГДГП-МВР, в което се съдържат данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Цитираното предложение е предшествано от предварителна проверка, разпоредена със заповед рег. № 4074з-1361 от 25.08.2017 г. на директора РДГП – Смолян и е приключила със справка рег. № RВ 202205-004-11/02-876 от 18.09.2017 г., установяваща че жалбоподателят по първоначалното дело не е изпълнил задължението си незабавно да докладва по реда на субординация за корупционно поведение на негов служител. Изводът на съда, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, кореспондира със съдържанието й. Тричленният състав на Върховния административен съд правилно е преценил, че процесната заповед, която по същество е акт, с който се поставя началото на административно производство, с характер на дисциплинарно, не подлежи на самостоятелно оспорване, с изключение на частта й по т. 2, с която държавният служител е отстранен от длъжност. В тази връзка оплакванията на процесуалния представител на касатора, които са в смисъл, че дисциплинарното производство не отговаря на изискванията на закона, тъй като липсват данни за конкретно дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а събраните по преписката материали са противоречиви, както и че мотивите на решението са лаконични и не отговарят на тези въпроси, са неоснователни, тъй като не държат сметка за предмета на спора. Те биха имали значение при оспорването на заповед № 8121К-5527 от 4.04.2018 г., с която на И. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Наличието на тази заповед е относимо към настоящия спор само доколкото дисциплинарното производство не е приключило със становище за прекратяването му, поради липса на извършено дисциплинарното нарушение. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), изрично предвижда, че държавният служител може да бъде отстранен от длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Ръководната длъжност, която старши инспектор В. И. е заемал, а именно началник ІІІ степен на Граничен контролно-пропускателен пункт – Капитан Петко войвода, очевидно попада в хипотезата на цитираната норма, а срещу държавния служител е образувано дисциплинарно производство, както е приел и тричленният състав на Върховния административен съд. Текстът на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда, че отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В тази връзка правилно е било преценено, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Към решението на съда са изложени обосновани и логични мотиви, които кореспондират с фактическата обстановка по делото и неговия предмет. Посочените в тези мотиви съображения налагат извод, че при постановяване на решението не са допуснати твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което обуславя оставяне в сила на оспорения съдебен акт. При този изход на спора и по аргумент на противното от нормата на чл. 143, ал. 1 АПК разноски в полза на касатора не са дължими, а ответникът не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,