Решение № 9242 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2019 г.

Решение № 9242 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ЕЛИТ - 95- П. И.", притежаващ ЕИК *********, със съдебен адрес гр. С., ул. "С.", ..№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез адвокат - пълномощник, против Решение № 554/29.01.2019 г. на Административен съд С. - Град, I отделение, 10 състав, постановено по адм. д. № 3254 по описа за 2018 г. на този съд, поправено с Решение № 1168/25.02.2019 г. на същия съд, постановено по цитираното дело. Административният съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу РА № Р - 22002217004271 - 091 - 001/15.12.2017 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С. и в полза на НАП е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 888,57 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът не обсъдил и не анализирал поотделно и в цялост всички приобщени по делото доказателства. По този начин административният съд е обосновал погрешни правни изводи, некореспондиращи с доказателствата по делото и с обективната фактическа обстановка. Съдът трябвало да допусне изготвяне на заключение по ССчЕ за определяне на паричния поток, а за разходите липсвали писмени доказателства. Ревизионният акт е издаден в нарушение на чл. 122 ДОПК. Отделните доводи на касатора са конкретизирани в жалбата му. Едноличният тъговец е пледирал за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от процесуалния представител. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Процесната ревизия е повторна. С оспореният РА на ЕТ "ЕЛИТ - 95- П. И.", са определени задължения по ЗДДФЛ общо в размер на 8962, 18 лв. за данъчни периоди 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 година. На П. И. са връчени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения. С протокол са присъединени доказателства, събрани в предходно ревизионно производство. Приобщени са доказателства от Столична община, отговори от търговски банки, декларация от П. И., обяснение и декларацията на О. С.. Представени са декларация от И. Д., РКО, ПКО. На лицето е връчено уведомление, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. Приходните органи са направили съпоставка между притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи от лицето по години, която съпоставка е обсъдена в първоинстанционното решение. Съдът е изслушал заключение по ССчЕ. Въз основа на така установената фактическа обстановка административният съд е формулирал законосъобразни изводи за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса, фактическите констатации в акта се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено съ събраните доказателства. В касационната жалба се прави оплакване за незаконосъиобразно определяне на салдото към 1.01.2011 година. Основателно е възражението на представителя на ВАП, според когото липсват доказателства за получаване на доходите от физическото лице, съответно за разполагаемостта с тях към 1.01.2011 година. В ЗДДФЛ е регламентирано по различен начин формирането на облагаемият оборот по чл. 26 от доходи от стопанска дейност, и по чл. 29, чл. 31 - за доходи от нетърговска дейност на физически лица. Необходимо е наличието на счетоводни документи и документи за движението на паричните суми между ЕТ и ФЛ - собственик на търговското предприятие. В случая няма счетоводни документи за изплащане на съответните суми. Касационният жалбоподател счита, че липсват доказателства за направените от П. И. разходи през периода 2006 - 2010 години. По делото обаче са налице справки от ПП VAT, от информационната ситема на НАП, за извършените разходи от Иванов. Справките са допустими доказателства, на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Жалбоподателят не е оборил фактическите удостоверявания, съдържащи се в РА и РД, въпреки че ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК. Във връзка с ползването на показателя "издръжка на живот" при определяне на данъчната основа, е констатирано от вещото лице по ССчЕ, че домакинството на П. И. се състои от непълнолетна дъщеря през целия период - В. И. и от съпруга. В този смисъл Иванов е споделял разходите си с тези на членовете от своето семейство. Заключението не е оспорено, не са поставяни и допълнителни задачи към експерта. В първоинстанционното решение са описани обсъдени подробно всички разходи, включително тези, установени при ревизията на съпругата и върнатите заемни парични средства, като е направен обоснован извод за надвишаване на получените доходи. Съдът е изложил мотиви относно платените суми за здравноосигурителни вноски, а така също, че целейки доказването на изгодни за себе си факти, жалбоподателят е трябвало да ги подкрепи с доказателства, което той не е направил. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че ревизиращите органи не са проявили обективност и служебна активност при събирането на доказателствата. Както се посочи по - горе ревизията е повторна, проведена е по реда на чл. 122 ДОПК, а и жалбоподателят не би могъл във връзка със своите твърдения, да черпи права от пасивното си поведение. Съдът счита за обосновани останалите първоинстанционни мотиви, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Решението на административния съд е валидно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. В полза на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 889 лева за производството пред ВАС. В. от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение