Определение № 10812 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9362/2026 г.
ВАСОсмо отделение29.10.2026 г.докладчик Ралица Романова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2971 от 01.06.2026 г., постановено по адм. д. № 643/2026 г., по описа на Административен съд Благоевград. Определението е окончателно Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. А. Б. от [населено място], срещу определение № 2971 от 01.06.2026 г., постановено по адм. д. № 643/2026 г., по описа на Административен съд (АС) Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение по т.10 от протокол от 25.02.2026 г. на Общинската комисия по безопасност на движението по пътищата, назначена със Заповед № 74 от 19.03.2025 г. на кмета на община Благоевград, с което е потвърдено решение по т. 5 от протокол от 10.09.2025 г. и е прекратено производството по делото. Излагат се доводи са за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Жалбоподателят оспорва направения от Административен съд Благоевград извод за липса на правен интерес от обжалване на акта на общинската комисия по безопасност на движението. Твърди, че констатираното обстоятелство, че в действащия подробен устройствен план няма предвиждане на автомобилен достъп до имота му от посоченото от него кръстовище не го лишава от правото да оспорва поставянето на антипаркинг елементи, които препятстват достъпа до собствения му имот. Изразява искане за отмяна на оспореното определение, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски. Ответната страна – кметът на община Благоевград, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение по т.10 от протокол от 25.02.2026 г. на Общинската комисия по безопасност на движението по пътищата, назначена със Заповед № 74 от 19.03.2025 г. на кмета на община Благоевград (Комисията), с което е потвърдено решение по т. 5 от протокол от 10.09.2025 г. С решението по т. 5 от протокола от 10.09.2025 г. Комисията е взела решение за поставяне на антипаркинг елементи на тротоарната настилка от пешеходната пътека на кръгово кръстовище, образувано от улиците Иван Михайлов и Владо Черноземски и булевард Сан Стефано в Благоевград, до пътен знак Д 24 (автобусна спирка), монтиран пред административен адрес: ул. Владо Черноземски № 15. За да постанови обжалваното определение, АС Благоевград е формулирал извод, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т.4 АПК. Прието е за установено, че решението на Комисията за поставяне на антипаркинг елементи засяга тротоарна настилка от пешеходната пътека на кръгово кръстовище до пътен знак Д 24 (Автобусна спирка), които са част от общинската пътна мрежа, а не части от имот с идентификатор 04279.610.125. Изложено е, че собствениците на имоти нямат право на паркиране на тротоарните настилки на уличната регулация, нито на транспортен достъп до имотите си през тротоарни площи, а самият жалбоподател е уточнил, че по ПУП няма предвиждане за автомобилен достъп до имота му от кръговото кръстовище, образувано от улиците Владо Черноземски и Иван Михайлов, и булевард Сан Стефано. Направено е заключение, че решението на Комисията по т. 5 от протокола от 10.09.2025 г. и решението по т. 10 от протокола от 25.02.2026 г. не засягат правото на собственост на Г. Б. върху имот с идентификатор [№] и не ограничават ползването му, поради това и двете решения не лишават от права и не ограничават права на Г. Б. и не засягат друг законен интерес, нито от тях за него произтичат задължения, поради което няма правен интерес да ги обжалва. Определението е правилно, по следните мотиви: Съгласно чл. 167в, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) кметовете на общини: 1. организират, координират, ръководят и контролират изпълнението на политиката по безопасност на движението по пътищата на общинско ниво; 2. планират и докладват изпълнението на мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата в общината, като изготвят годишни общински програми и доклади съгласно Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България, плановете за действие за нейното изпълнение и методическите указания на председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“; 3. отговарят за финансовото обезпечаване на мерките в общинските програми; 4. могат да изграждат, въвеждат в експлоатация, използват и поддържат автоматизирани технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушение по този закон, както и друга информация, необходима за обработка на нарушението. По силата на чл. 167в, ал.2 от ЗДвП към кметовете на общини с население над 30 000 жители се създават общински комисии по безопасност на движението по пътищата, а в тези под 30 000 души - с решение на съответния общински съвет, включително по мотивирано предложение на председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, като според ал. 3 от същата разпоредба общинските комисии по безопасност на движението по пътищата координират изпълнението на мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата в общината. Видно от цитираната законова регламентация Комисията се явява съвещателен орган, който осъществява правомощията си да координира и контролира проблемите по безопасността на движението на територията на общината, като на свои заседания приема становища и предложения. Актовете на комисията са вътрешноведомствени по своя характер и представляват част от производството по издаване на административни актове, по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, поради което не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност в производство пред съд. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу решение по т.10 от протокол от 25.02.2026 г. на общинската комисия по безопасност на движението по пътищата, назначена със Заповед № 74 от 19.03.2025 г. на кмета на община Благоевград, с което е потвърдено решение по т. 5 от протокол от 10.09.2025 г. Предметът на спора е ясно очертан от жалбоподателя с жалбата подадена до Административен съд Благоевград. Оспореният акт не подлежи на съдебен контрол. Актът на общинската комисия по безопасност на движението по пътищата е издаден в рамките на административно производство, инициирано по подадена молба за предприемане на действия по компетенции и пътна регулация след зачестили случаи на паркиране на моторно превозно средство на тротоарна настилка пред административен адрес на ул. Владо Черноземски № 15, гр. Благоевград. От Комисията е взето решение, съобразно правомощията по чл. 167в, ал.2 и ал.3 т ЗДвП, но същото е част от производството, което следва да приключи с акт на кмета на общината, в изпълнение на неговите правомощия по чл. 167в. ал.1 от ЗдвП. Нормата на чл. 167в, ал. 1, т. 1 ЗДвП разпорежда кметовете на общини да организират, координират, ръководят и контролират изпълнението на политиката по безопасност на движението по пътищата на общинско ниво. Определението на Административен съд Благоевград, с което подадената от Г. А. Б. жалба е оставена без разглеждане е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. чл. 221, ал. 2, предл. 1 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
Цитирани разпоредби
11- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 21, ал. 5 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗДвП
- чл. 167, ал. 2 ЗДвП
- чл. 167, ал. 1
- чл. 167, ал. 2
- чл. 167
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229, ал. 1, т. 1