Определение № 60382 от 04.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2021 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на ТП „Държавно горско стопанство Петрич“, представлявано от юрисконсулт Н. М., с която се иска спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №393/21.09.2021 г. по възз.гр.д.№ 651/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което са уважени конститутивните искове на В. Б. Б. от [населено място] по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ - за признаване на дисциплинарното му уволнение за незаконно и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „помощник-лесничей“ в ТП „ДГС Петрич“. С въззивното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отвърлен осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на служителя обезщетение в размер на сумата 5 610 лева. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за спиране е неоснователна, по следните съображения: Съгласно нормата на чл.282, ал.2 ГПК, по искане на касационния жалбоподател, ВКС може да спре изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, но в обхвата на разпоредбата не попадат всички видове решения на въззивните съдилища. Съвместното тълкуване на нормите на чл.282, ал.2 и чл. 404, т.1, предл.2-ро ГПК налагат извод, че когато е подадена касационна жалба, по реда на чл.282 ГПК може да се иска спиране изпълнението на решения, които подлежат на принудително изпълнение – т.е. на въззивни решения, с които са признати притезания (по осъдителни искове за парични вземания и вещни права, по мерки за упражняване на родителски права и др.). Спиране изпълнението на въззивно решение, с което са уважени само конститутивните искове за отмяна на уволнението (чл.344, ал.1, т.1 КТ) и за възстановяване на заеманата длъжност (чл.344, ал.1, т.2 КТ), но е отхвърлен осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ и в тази част съдебният акт не е предмет на обжалване, не може да бъде постановено, тъй като по уважените искове решението не се ползва с изпълнителна сила и не подлежи на предварително принудително изпълнение. За касатора – работодател, който е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частите му по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, липсва правен интерес да иска спиране по реда на чл.282 ГПК на неподлежащо на изпълнение въззивно решение. Преди влизането му в сила въззивното решение не подлежи на принудително изпълнение и в частта за разноските, присъдени в тежест на касатора, поради което молбата за спиране и в тази си част е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение