Решение № 9387 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2016 г.

Решение № 9387 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2016 г., VII о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на ЕТ "М. И. П. - 94" с ЕИК ********* срещу Решение с № 39/28.04.2016 г., постановено по адм. дело № 171/2015 г. по описа на Административен съд - Ш.. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска да отмени първоинстанционното решение и да постанови съдебен акт, с който оспорения от него акт за установяване на задължения да бъде прогласен за нищожен. Претендира присъждане на разноски. Излага доводи в подкрепа на жалбата. Ответната по касационната жалба страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима и неоснователна по същество. Излага доводи в подкрепа на заетата в производството позиция. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес срещу акт, подлежащ на оспорване и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ЕТ "М. И. П. - 94" срещу Акт за установяване на задължения с № АУЗД 000037/28.01.2015 г., издаден от ст. инспектор "Данъчни приходи" в отдел "МДТ" при О. Ш., в качеството му на орган по приходите в О. Ш. с искане за обявяването му за нищожен. След изследване на относимите към производството доказателства, съдът е приел за установено, че с конкретно посочени като вх...дящи номера и дати декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ през 2007 г., 2008 г. търговецът е декларирал придобиването на три недвижими имота - два, от които в "Промишлена зона" на гр. Ш. и един в с. В. Друмев, О. Ш.. С декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, от 31.05.2002 г. ЕТ е декларирал, че е собственик на товарен автомобил, придобит на 11.11.1996 г., като през 2010 г. е декларирал, че въпросното МПС е бракувано, считано от 19.11.2010 г. В резултат на извършена проверка ст. инспектор "Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО" при О. Ш., явяващ се като орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ по силата на Заповед № РД-25-29/09,01,2015 г. на Кмета на О. Ш. е издаден Акт за установяване на задължения с № АУЗД 000037/28.01.2015 г., с който е установено, че търговецът дължи данък върху превозни средства, данък върху недвижими имоти и такса "Битови отпадъци" в размер общо на 1637,32 лв. главница и 1459,28 лева лихви върху главницата към 28.01.2015 г., за период от 2009 г. до 2014 г. включително. Срещу акта е подадена жалба на 25.02.2015 г. с № 26-00-765 по описа на О. Ш., в която е посочено, че задълженията на търговеца за 2009 г. са погасени по давност, че актът за установяване на задължения е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила и че липсвали доказателства за реално предоставяне на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване. С Решение № 26-00-756/21.05.2015 г. Началник отдел "Местни данъци и ТБО" при община Ш. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като оспореният акт не страда от пороци, които да обосноват незаконосъобразност до такава степен, че да бъде прогласен за нищожен. Съдът е констатирал, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената в закона форма. Приел е, че актът е обоснован и мотивиран, като в него се съдържат данни за всички значими за производството факти и обстоятелства. Посочени са отделните периоди и задължението за всеки един от тях по отношение на МПС и на включените недвижими имоти. Прието е, че дължимите данъци и такси са определени съобразно размера фиксиран в действащата Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Ш.. Административният орган бил посочил крайния момент, до който са начислени всеки един от данъците и от който се дължи законна лихва до момента на пълното им изплащане. Прието е, че не са налице данни и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са рефлектирали върху материализираното в акта волеизявление по начин такъв, че да го направят негодно да предизвика целените правни последици. Издаването на акта за установяване на задължения на основание на чл. 107 от ДОПК било запознало на 29.12.2014 г., т. е. преди изтичане на давностен срок за задълженията през 2009 г. Доводът на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че актът е нищожен в частта, в която установените публични задължения са изчислени на база различна от тази, която е следвало да бъде взета предвид с оглед предназначението им, е отхвърлено от съда като неоснователен. Прието е, че компетентният административен орган се е съобразил с подадените от собственика на недвижимия имот данни и се е произнесъл въз основа на тях. Макар и да е налице разминаване между предназначението на имотите и декларираното такова, то това разминаване се дължи и е по вина единствено и само на декларатора. Нарушение в тази насока би довело до незаконосъобразност на оспорения акт, но не и до неговата нищожност. Идентичен е и извода относно твърдението за драстична незаконосъобразност на оспорения акт, водеща до неговата нищожност, свързана с обстоятелството, че в конкретния район не се предоставя услуга по сметосъбиране и сметоизвозване от страна на общината. Това обстоятелство също е прието от решаващия съд като водещо до евентуална незаконосъобразност на акта, но не и до неговата нищожност. Решението е правилно. Съдът е взел предвид всички относими към производството факти и обстоятелства, съобразил е становищата на страните и е преценил всеки един от доводите им, с оглед формулиране на обоснован извод за тежестта на евентуално констатирано нарушение и степента, с която то рефлектира върху незаконосъобразността на оспорения акт за установяване на държавно вземане. Тъй като жалбоподателят е пропуснал сроковете за обжалване на акта по съдебен ред, то е налице единствено правната възможност да се търси прогласяване на неговата нищожност, като инициирането на това производство, законодателят не е обвързал с конкретен срок. В хода на това производство съдът следва да вземе предвид единствено и само съществени нарушения на производството или на материалния закон, които водят до опорочаване на волеизявлението на решаващия орган до степен такава, че същото да не може и да не следва да предизвика целените правни последици. Обсъждайки представените пред него доказателства и твърдения, първоинстанционният съд е формулирал обоснован и законосъобразен извод за липса на съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които да са довели до нищожност на атакувания пред него акт, АУЗ. Актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата по закон форма. Настоящата инстанция споделя изводите, че същият включва всеки един от елементите, предвидени като задължителни от законодателя в разпоредбата на чл. 59 от АПК. Липсват данни да е допуснато нарушение в хода на административното производство, довело до ограничаване на правото на защита на проверявания търговец и до възможността му да участва в хода на производството по установяване на задължения по декларация. На жалбоподателя в настоящото производство са надлежно връчване преписи от актовете на административния орган и му е дадена своевременно възможност да вземе отношение по всеки един от тях. Това се доказва от надлежно и своевременно вх...дирано възражение срещу издадения акт до горестоящия административен орган. През този период ЕТ М. И. П. - 94" е имал възможност да вземе становище по констатациите на акта, да представи доказателства, да изложи позицията си пред административния орган, компетентен да се произнесе по жалбата му и по този начин да защити в пълнота интересите си. Дори и да не е бил уведомен за започването на административното производство, то в отделните етапи на същото е могъл да упражни в пълнота, както си правото си на участие, така и да осъществи гарантираната от закона защита. Пред първоинстанционния съд и настоящата инстанция лицето изтъква същите доводи, които е изтъкнал и пред административния орган. Липсва позоваване на нови факти и обстоятелства и то такива, които са съществували към момента на извършване на проверката и постановяване на оспорения акт, но поради невъзможността на лицето да участва в производството е била ограничена възможността му да ги представи. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че в този смисъл липсват данни за съществено нарушение водещо до драстична незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Административният орган се е съобразил изцяло с данните декларирани от жалбоподателя, касаещи местоположение, размери, вид на имотите, предназначени и всички други определящи обстоятелства от значение за изчисляване размера на съответните данъци и такси. Нито едно от коментираните нарушения на процедурните правила при издаването на оспорения акт не е довело до незаконосъобразност до степен такава, че да може да се приравни на липса на волеизявление. Следва да бъдат споделени и изводите за липса на основание за прогласяване на нищожност на акта, поради нарушение на материалния закон. Нищожност на издаден в нарушение на материалното право акт би могло да има единствено и само тогава, когато той изцяло е лишен от законова опора, което както в конкретния случай е безспорно установено, не е налице. Актът е издаден в кръга на правомощията на конкретното длъжностно лице и при наличието на материалноправни разпоредби, установяващи начините, сроковете, кръга, размера и другите параметри на дължимите данъци и такси. Правилно съдът не се е произнесъл по размера на дължимия данък, тъй като това е въпрос, който може да бъде обсъден в хода на оспорване на акта в редовно производство и в описаните в АПК срокове. При описаните по-горе констатации, настоящия състав следва да приеме, че твърденията за нищожност на атакувания съдебен акт са неоснователни, тъй като съдът е упражнил в пълнота задълженията си вменени му с разпоредбата на чл. 168 от АПК. Обсъдил е всеки един факт и обстоятелство, релевантни за производството и необходими му да се произнесе по твърденията за нищожност на оспорения пред него административен акт. Преценил е всяко едно действие на административния орган, с оглед установяване на неговата законосъобразност и констатирайки нарушение е преценил неговото значение и правни последици. Като не е установил нарушения на процесуалните и материалноправни норми, водещи до нищожност на издадения от административния орган АУЗ с № 000037/28.01.2015 г. на орган по приходите към О. Ш., решаващият състав на Административния съд в гр. Ш. е постановил обосновано и законосъобразно решение за неоснователност на подадената пред него жалба. Предвид описаното, настоящият състав намира, че решението следва да бъде оставено в сила, като постановено при спазване на приложимите процесуалноправни норми и като съобразено с материалния закон. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд съдът, седмо отделение