Определение № 1515 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/във връзка с чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/. Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на „МБАЛ – Пазарджик“ АД чрез адв. Мерджанов против определение №1744 от 07.12.2023г. по адм. дело №659/2023г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Твърди, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.81 и чл.80 от ГПК, които в случая не намират приложение относно срочността на предявяване на искането за разноски. Твърди се, че ответникът по жалба не е станал причина за завеждане на делото и има право на разноски съгласно чл.143, ал.3 от АПК. Моли да се отмени определението на АС-Пазарджик и да се присъдят направените разноски. Ответникът по частната жалба Б. Лазаров не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл.229, ал.1, т.2 от АПК и в срок. Разгледана по същество е основателна. С оспореното определение №1744 от 07.12.2023г. са оставени без разглеждане исканията на изпълнителния директор на „МБАЛ – Пазарджик“ АД да бъде осъден Б. Лазаров да му заплати направените разноски, както и алтернативното искане- да бъде допълнено определението №1427/18.10.2023г.в частта му за разноските. За да постанови този резултат административният съд е приел, че искането за разноски е просрочено. Позовал се е на разпоредбите на чл.80 и чл.81от ГПК и е приел, че искане за разноски до приключване на делото с прекратителното определение не е направено. Искането за разноски е направено след постановяване на прекратителното определение и като такова било недопустимо. Съдът е приел също, че не е представен списък с разноски своевременно, поради което искането за допълване на определението е недопустимо. Неправилно съдът е приел, че правото на разноски не е заявено своевременно-до постановяване на прекратяващото производството определение. След като производството по делото е прекратено в закрито заседание искането за разноски, което може да бъде предявено по правило до приключване на устните състезания в съответната инстанция, не е било преклудирано. Действително, проведено е едно открито с.з. на 13.09.2023г., на което обаче не е даден ход на делото, не е докладвана жалбата,не са приемани доказателства, единствено е отхвърлено искането за отвод, направено от адв. Мерджанов и делото е отложено без дата за сл. с.з. След това с разпореждане №1818 от 19.09.2023г. жалбата е оставена без движение. На 18.10.2023г. с определение №1427 производството е прекратено, поради липса на правен интерес на оспорващия. След връчване на прекратителното определение ответникът чрез адв. Мерджанов е подал молба за присъждане на разноски на основание чл.143, ал.3, предл. 2 от АПК. В конкретния случай ответникът обективно не би могъл да знае за подобно развитие на процеса и да поиска присъждане на адвокатски хонорар. Срок да се предяви искането в тази хипотеза не е предвиден – арг. чл.81 и чл.78, ал.4 ГПК вр. с чл.144 от АПК. За приключването на съдебното производство страната узнава със съобщаването на прекратителното определение и единствената й възможност да релевира правото на разноски е по реда на чл.248 от ГПК вр. Чл.144 от АПК, както е в случая. Съответно разноските, противно на мотивите на съда, са подлежали на присъждане. Изложеното мотивира отмяната на атакуваното определение и произнасяне по същество с присъждане на дължимите разноски пред първата инстанция. Предвид направеното искане за присъждане на разноски, направени пред ВАС на РБ и с оглед приложените писмени доказателства, ще следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 650лв., включващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.