Определение № 2623 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3550/2023 г.

Производството е с правно основание чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от М. Н. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В., молба с вх.№ 76939 от 20.03.2023г. за отмяна на решение № 14387 от 12.12.2022г. по гр.д. № 47406/2021г. на Районен съд София, с което е осъден да заплаща на пълнолетното си дете М. М. Н. сумата от 300лв., считано от 16.08.2020г., представляващ издръжка за пълнолетен, учащ във висше учебно заведение до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване, като е допуснато предварително изпълнение и са присъдени разноски. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.5 и т.1 ГПК. Твърди се, че молителят в качеството му на ответник в приключилото производство не е бил уведомен за същото по надлежния ред, с което е бил лишен от възможност да участва в делото. Това свое твърдение обосновава с два довода. Първият е, че не отговаря на истината обстоятелството, отразеното в разписките от 7.10.2021г. и 7.12.2021г./че връчителят е водил разговор с майката на молителя и от нея е получил информация, че той не живее на адреса/, а това е станало причина да бъде приет за редовно уведомен от съда по реда на чл.47 ГПК. Твърди, че майка му редовно получава кореспонденцията му и никога не отказва приемането й, защото той като шофьор на тежкотоварен камион често отсъства. Вторият довод е, че извършената от съдът служебна справка относно местоработата на молителя и сключеният от него трудов договор е непълна Счита, че независимо, че съдът е узнал местоработата му – „Синергон транспорт“ЕООД, не е направил необходимото да бъде призован на адреса на дружеството. При тези обстоятелства, назначаването на особен представител е формално и не покрива законовите изисквания за редовно уведомяване. Според молителя, лишаването му от възможност да вземе лично участие в процеса е довело до невъзможност да се ангажират от негово страна надлежни доказателства, които са от значение за решаване на спора. Въз основа на това за съда е останало неизвестно обстоятелството, както че той има непълнолетен син /М. М. Н., роден на ............г./, за когото също следва да отделя средства за издръжка така и че заплаща ежемесечен наем за имота, в който живее. Тези обстоятелства биха били от съществено значение и ако съдът разполагаше с доказателства за тях, не би направил извод, че молителят може да дава търсената от него издръжка без особени затруднения. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от М. М. Н., чрез процесуалния представител адвокат Я., с който оспорва както допустимостта, така и основателността на подадената молба за отмяна. Счита молбата за просрочена, доколкото молителят не е посочил датата на уведомяването му за постановения акт /чиято отмяна иска/, а е негова доказателствената тежест за това. Счита подадената молба за отмяна за неоснователна поради спазване на изискванията на чл.47 ГПК. Молителят не оспорва, че не е намерен на адреса, а когато това е констатирано с три посещения /както е в случая/, връчването чрез залепване на уведомлението е надлежно. Отделно, разписката е официален документ и съдът следва да се съобрази с отразеното в нея /тя се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществени фактите, предмет на удостоверяването, до тяхното опровергаване чрез доказване, че удостоверителното изявление на длъжностното лице не отговаря на действителното положение/. Не е налице не само основанието по чл.303, ал.1,т.5 ГПК, но и това по т.1, доколкото не се посочват конкретни нови доказателства, които да не са били известни на страната при разглеждане на делото или тя да не е могла да се снабди с тях своевременно, въпреки положената грижа. Настоящият състав на Върховен касационен съд, намира, че молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане. Възражението на ответната страна за просрочие на молбата не може да бъде споделено, доколкото твърдението на молителя е, че на 31.01.2023г. е бил уведомен от работодателя си за постановения акт, чийто отмяна иска и на същия следва да бъде дадена възможност на страната да удостовери това. На страните следва да бъде предоставена възможност и да установят твърденията си, поради което съставът намира, че делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, където да се предостави възможност на всяка една от страните да изрази своето становище и да представи доказателства. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение