Определение № 8341 от 01.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7771/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на гл.асистент д-р Н. Г. И. от гр.Пловдив, чрез процесуален представител адв. М.Пишмишева срещу Определение № 6114 от 07.07.2025 г., постановено по адм.д. № 1035/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което съдът е отхвърлил искането на Н. И. за спиране на предварителното изпълнение на Решение по Протокол № 1 от 30.04.2025 г., издадено от Научното жури /НЖ/. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва, че съдът не е съобразил, че представените по делото рецензии и становища на част от НЖ за допуснатата до оценяване кандидатка д-р Ф., които са нови за жалбоподателката, сочат, че конкурсната процедура продължава и единствената кандидатка ще бъде избрана на заседанието на 31.07.2025 г., преди датата на насроченото съдебно заседание. Посочва, че обществения интерес на държавния МУ – Пловдив е да проведе законен конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент“ по Обща медицина в катедра „Урология и обща медицина“, като с недопускането на д-р И. до оценяване същия се накърнява. Сочи, че съдът не е отчел, че жалбоподателката не само ще бъде лишена от възможността да реализира развитие в научната си кариера, но няма да получава и полагащото се за академичната длъжност трудово възнаграждение, т.е същата ще претърпи трудно поправими вреди от допуснатото предварително изпълнение. Иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се спре предварителното изпълнение на Решение по т.1 от Протокол № 1/30.04.2025 г. на Научното жури, назначено със Заповед № Р-2186/29.04.2025 г. на Ректора на МУ-Пловдив. Ответникът по частната жалба – Ректора на МУ-Пловдив, чрез процесуален представител гл.юрк. Н.Деспотова, с писмено възражение, оспорва частната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното определение като правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е участвала в конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент“ по Обща медицина в катедра „Урология и обща медицина“ в МУ-Пловдив, обявен в ДВ бр.15 от 21.02. 2025 г. На 29.04.2025 г. със Заповед № Р-2186 на ректора на МУ-Пловдив е определено Научно жури, което да се произнесе по допускането и оценяването на кандидатите. С Решение по т.1 от Протокол № 1/30.04.2025 г. Научното жури не е допуснало жалбоподатеката до оценяване и участие в конкурсната процедура, а е допуснало д-р Г.Ф.. На 21.05.2025 г. жалбоподателката е оспорила пред Административен съд – Пловдив посоченото решение, непрецизно отразено от първоинстанционния съд в обжалваното определение, а на 04.07.2025 г., на основание чл. 166, ал. 4 АПК, е поискала спиране на допуснатото по силата на чл. 32, ал. 9 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) предварително изпълнение на оспорения административен акт. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел от правна страна, че искането е допустимо, но е неоснователно. Счел е, че оспореният акт не би могъл да причини непоправими и значителни за жалбоподателката вреди, както и че не са налице нови обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението. Посочил е и, че жалбоподателката не твърди да са настъпили такива след издаване на решението. В заключение е обобщил, че в случая не се установяват обстоятелства, от които да може да се направи извода за засягане на личен интерес, защитен от закона с интензитет, надвишаващ обществения. По изложените съображения, съдът отхвърлил искането. Настоящият състав на ВАС намира изводът на първоинстанционния съд за правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 9 ЗРАСРБ оспорването на акта на Комисията, в случая НЖ, по допустимостта не спира изпълнението му, но при наличие на предпоставките на чл. 166, ал. 4 във в с ал. 2 АПК съдът може да спре предварителното изпълнение на акта. Безспорно е, че изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. В случая частният жалбоподател твърди, че за него от предварителното изпълнение на оспорения акт ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които се изразяват в невъзможност да вземе участие в конкурса, тъй като същият до приключване на съдебното производство ще е приключил. Този довод обаче не е свързан с новонастъпили след издаването на акта факти и обстоятелства, а е правна последица от самия акт, на който законодателят е допуснал предварително изпълнение. За такива не могат да се приемат и представените към преписката рецензии и становища на част от НЖ за допуснатата до оценяване кандидатка д-р Ф., тъй като същите се отнасят до трето на спора лице. Наред с това следва да се посочи, че оспореният акт – с оглед на своя характер, е произвел правното си действие и спирането на предварителното му изпълнение би значело от гледна точка на правните последици, отмяната му, тъй като няма как да бъде спряно нещо, което вече е приключило и е произвело правните си последици. В искането си частния жалбоподател фактически иска да бъде спряна конкурсната процедура, която ще приключи преди датата на насроченото съдебно заседание, а не действието на оспорения акт. Следва обаче да се посочи, че конкурсната процедура не е оспореният административен акт. Оспорването на акта на НЖ за допускане не дава основание на съда да постанови като обезпечителна мярка спиране на цялата конкурсна процедура, както и да постанови спиране на изпълнението на други актове на НЖ – в частност на акта за допускане на другия кандидат. Последният не е предмет на съдебен контрол и съдът не може да постановява спирането му на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, защото абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение на един индивидуален административен акт е образувано съдебно производство по неговото оспорване. Предвид изложените съображения доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение са неоснователни. Съдът правилно е приложил закона и правилно е ценил доказателствата по делото, въз основа на което е направил правилен и обоснован извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Ето защо обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Пето отделение