Определение № 1508 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2304/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5738/09.05.2024 г. на С. М. С., [населено място], [община], чрез адвокат М. Б., срещу въззивно решение № 202/01.04.2024 г. по в. гр. д. № 472/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Каква е доказателствата стойност на представен по делото документ, наименуван „пълномощно“, който няма материалноправната стойност на действителна упълномощителна сделка, извършена в писмена форма по смисъла на чл. 36 вр. чл. 37 ЗЗД, тъй като не съдържа нито подпис, нито имена на упълномощителя – правоимащите по чл. 27 ЗСПЗЗ лица, но е подписан от упълномощеното лице; 2. Може ли цената на обявени за продажба на търг дълготрайни активи от имуществото на прекратени по силата на §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организации да се заплати със стойността на дяловете от това имущество на правоимащите по чл. 27 ЗСПЗЗ лица, определени съгласно чл. 52 ППЗСПЗЗ; 3. Каква трябва да е формата за действителност на договор за продажба на дълготрайни активи от имуществото на прекратени по силата на §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организации, сключен въз основа на търг, проведен на основание чл. 48, ал. 8 вр. чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с оглед на това, че собствеността върху тези активи е кооперативна, а не държавна, а Наредбата за търговете от 1992 г., към която препраща разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ /отм./, има за предмет продажба на държавни и общински предприятия, непреобразувани в търговски дружества, ЕТД с държавно и общинско имущество, обособени части от предприятия и дълготрайни техни активи; 4. Длъжен ли е въззивният съд да уважи направено доказателствено искане за събиране на писмени доказателства, относими към спорното право, когато първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК да даде указания на страната за кои от твърдените от нея факти не сочи доказателства и събирането на тези писмени доказателства е поискано своевременно с въззивната жалба. Ответникът по касация С. Б. Г., [населено място], чрез адвокат Г. Г., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №207 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 1118/2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отхвърлен предявеният от С. М. С. срещу Д. А. Ц., С. Б. Г. и „Фагром“ ЕООД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба на следните недвижими имоти, находящи се в поземлен имот I-стопански двор на ТКЗС, кв. 82 по плана [населено място]: 1/ навес без оградни стени с площ 811 кв.м. /склад за царевица с бетонна конструкция-описан в протокол №14/28.05.1994г. на тръжна комисия за продажба на имуществото на ЗПК „Златна праскова“ /в ликвидация/ - с. Стрелец; 2/ селскостопанска сграда с площ 555 кв.м. /хамбар за зърно, описан в протокол №13/28.05.1994г. на тръжна комисия за продажба на имуществото на ЗПК „Златна праскова“ /в ликвидация/ - с. Стрелец/; 3/ стопанска сграда с площ 395 кв.м. /плодосушилня със съоръжения- описана в протокол №1/29.08.1994 г. на тръжна комисия за продажба на имуществото на ЗПК „Златна праскова“ /в ликвидация/ - с. Стрелец/; 4/ селскостопанска постройка с площ 440 кв.м. /сеносушилня-описана в протокол №1/16.10.1994г. на тръжна комисия за продажба на имуществото на ЗПК „Златна праскова“ /в ликвидация/ - с. Стрелец/; 5/селскостопанска постройка с площ 550 кв.м. /склад-описан в протокол № 15/28.05.1992г. на тръжна комисия за продажба на имуществото на ЗПК „Златна праскова“ /в ликвидация/ - с. Стрелец/. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е отхвърлено искането за отмяна или изменение по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и чрез обстоятелствена проверка №60/2021г. Въззивният съд е приел, че С. С. е предявил иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото му на собственост на процесните имоти в резултат на проведен търг. Ищецът твърди, че след проведени търгове по реда на Наредбата за търговете за продажба на имущество на ликвидираната ЗПК „Златна праскова“ с. Стрелец, отразени в протоколи от 28.05.1994 г., 29.08.1994 г. и 16.10.1994 г., процесните имоти са закупени от него. През 2021 г. ответницата Д. Ц. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, с който е призната за техен собственик на основание придобивна давност. С договор за покупко-продажба от 26.04.2021 г. Ц. е продала на С. Г. стопанска сграда с площ от 395 кв.м., идентична с плодосушилня със съоръжения по протокол № 1/15.06.1994 г., селскостопанска постройка с площ от 550 кв.м., идентична със склад по протокол № 15/15.06.1992 г., и селскостопанска постройка с площ от 440 кв.м., идентична със сеносушилня по протокол № 1/16.10.1994 г. С друг договор за покупко-продажба от 26.04.2021 г. ответницата е продала на „Фагром“ ЕООД навес без оградни стени с площ от 811 кв.м., идентичен със склад за царевица с бетонна конструкция по протокол № 14/28.05.1994 г., и селскостопанска сграда с площ от 555 кв.м., идентична с хамбар за зърно по протокол № 13/15.06.1992 г. От заключението на техническата експертиза е установено, че описаните имоти в тръжните протоколи и тези в констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка от 2021 г. са идентични, с изключение на сградите, представляващи склад за зърно и сеносушилня, за които според вещото лице няма достатъчно данни за категоричен извод относно пълния им идентитет. Въззивният съд е приел за спорен между страните въпросът дали проведените търгове са породили транслативен ефект в патримониума на ищеца. По делото е представен документ, именуван „пълномощно“, от който се установява, че С. С. е упълномощен да разполага със средства, посочени в приложения списък, до окончателното им изчерпване в търговете, проведени от ликвидационния съвет на ЗПК „Златна праскова“ /в ликвидация/ - с. Стрелец, в качеството му на председател на ППК „Напредък“ – с. Стрелец. Документът е подписан от упълномощеното лице и от кмета на с. Стрелец. Прието е, че доколкото в него липсват имена на упълномощителите и техен подпис, то документът не осъществява изискванията за да бъде действителна упълномощителната сделка. Съдът е посочил, че пълномощното е подписано от ищеца, което е логически показател за изявление за знание в съгласие с текста относно обстоятелствата, съдържащи се в него. След разпределение на доказателствената тежест по делото за доказване на твърдяното придобивно основание ищецът е следвало да установи участието си в тръжните процедури от свое име и за своя сметка, правото си да участва, както и сключването със собственика-продавач, договор за прехвърляне на правото на собственост в необходимата форма за действителност и заплащането на определената цена. Съдът е приел, че не е установен нито един от посочените елементи от придобивния фактически състав. Цената на обявените за продажба на търг дълготрайни активи от имуществото на прекратените по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ ТКЗС и земеделски кооперации не може да се заплаща със стойността на дяловете от имуществото на правоимащите по чл. 27 ЗСПЗЗ лица. Съгласно чл. 27 ЗСПЗЗ тези лица имат право да получат своите дялове чрез предоставяне и придобиване в собственост или в съсобственост на веществените активи, а продажбата им на търг е допустима при евентуалност, в случай че не се осъществи първата възможност – чл. 52, ал. 2, чл. 48, ал. 8, изр. второ ППЗСПЗЗ. Тогава тези активи могат да се продадат на търг по решение на ликвидационния съвет по реда на Наредбата за търговете /отм./. Спечелилият търга купувач, ако би бил лице с право на дял, не може да заплати тръжната цена със стойността на дела си, защото това няма да е продажба по чл. 183 ЗЗД и би обезсмислило провеждането на търга за придобиване на собственост срещу реално заплащане с цел осребряване на имуществото на прекратената /ликвидирана/ организация. Този извод следва от нормите на чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от Наредбата за търговете /отм./. Съгласно чл. 48а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 16 и чл. 18 Наредба за търговете /отм./ правото на собственост върху обекта на търга се прехвърля от ликвидационния съвет с договор, в който се посочва моментът и условията на придобиването му. Като спорен е определен въпросът относно формата на този договор. Ищецът не е доказал участието си в търговете от свое име и за своя сметка, както и заплащането на тръжна цена на постройките, което е достатъчно основание за отхвърляне на така предявения иск, доколкото в исковата молба не се твърди наличие на други придобивни основания. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченият от касаторите правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първият, поставен от касатора въпрос, относно доказателствената стойност на неподписан документ не предпоставя допускане на касационно обжалване. В установената съдебна практика на ВКС /решение № 80/03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г., IV г.о., решение № 26/09.04.2020 г. по гр.д. № 1764/2019 г., I г.о./ се приема, че документи са не само подписаните и официалните, а още и частните и неподписаните изявления. Неподписаните документи нямат формална доказателствена сила, поради което съдът не е длъжен да приеме, че авторът на изявленията, съдържащи се в тях, е посоченото в текста лице. Частните документи, включително неподписаните, са годни доказателствени средства, доколкото са допустими според процесуалния закон, щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват. Те се преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая съдът е приел, че в тръжните процедури ищецът е участвал не от свое име и за своя сметка, а в качеството си на председател на ППК“Напредък“, поради което и правото на собственост върху процесните имоти не е преминало в неговия патримониум. Вторият и третият въпроси са изцяло илелевантни към изхода на делото. Решаващияте изводи на въззивния съд са за това, че ищецът не е участвал в тръжните процедури от свое име и за своя сметка, а като председател на ППК. В допълнение въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 52, ал. 1 ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 2 от 07.01.1994 г./ делът на всеки собственик се формира като част от общата стойност на имуществото, която част се изразява в определен брой дялове чрез предварително определяне стойността на един дял, а сумата от стойностите на притежаваните дялове от всяко лице представляват неговият дял. В чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 2 от 07.01.1994 г./ е предвидено, че дълготрайни активи /каквито са процесните недвижими имоти/ могат да се продават само на търг по решение на ликвидационен съвет, с изключение на онези, за които е предвиден специален ред. Прието е, че ищецът като представител на ППК „Напредък“, не е могъл да закупи процесните недвижими имоти, заплащайки цената със сумата по купюрите от дяловото участие от имуществото на прекратеното ТКЗС на изброените в протоколите лица. Следва да се посочи, че възможността за придобиване от кооперацията на имуществото на ТКЗС срещу стойността на дяловете, внесени от правоимащите при приемането им за членове, е предвидена едва с нормата на чл. 27 ал. 4 ЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г., отм. ДВ, бр. 98 от 1997 г./ и е неприложима за извършени преди това актове на разпореждане. Въззивният съд е приел, че ищецът не е установил надлежното си участие в тръжната процедура и заплащането на тръжната цена. Въпросът за формата за действителност на договор за продажба на дълготрайни активи на търг по реда на Наредбата за търговете не е разгледан в обжалваното решение, доколкото сключването му от ищеца, като страна, не е установено от събраните по делото доказателства. Последният, повдигнат от касатора въпрос, не е решен в противоречие с ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС. Според последното въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния процесуални нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможнстта да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно дад даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. Касаторът не сочи кои оплаквания във въззивната жалба, касаещи доклада по чл.146 ГПК, не са разгледани от въззивния съд, както и кои доказателствени искания са отхвърлени. Не е посочил и процесуални пропуски по отношение разпределяне доказателствената тежест, вследствие на което да не е успял да ангажира относими доказателства. Следва да се има предвид, че съдът няма задължение за изричното посочване на конкретни доказателства /в случая сключен писмен договор между ликвидационния съвет на ЗПК „Златна праскова“/в ликвидация/ – с. Стрелец и ищеца за закупуване на процесните имоти на търг/, които страната трябва да представи, за да установи релевантните за спора факти. Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо поради произнасяне на съда по нередовна искова молба, поради наличие на противоречие между обстоятелствена част и петитум във връзка с посоченото придобивно основание. В настоящото производство по чл.288 ГПК не се констатира твъряното противоречие. Касаторът – ищец, сам е изложил твърдения за това, че е придобил процесните имоти в резултат на търгове за продажба на имущество на ликвидирана ЗПК по реда на Наредбата за търговете. Друго придобивно основание той не е посочил в исковата молба. Оттук не може да се направи извод за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК - вероятна недопустимост на въззивното решение, за допускането му до касационно обжалване, в каквато насока са доводите в касационната жалба. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.