Определение № 50334 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3760/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б., действаща чрез адв. Н., с която се иска изменение на постановеното решение в частта на разноските с намаляване на дължимото адв. възнаграждение на касатора до минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че с депозирана по делото молба е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение на касатора „Електроразпределение Север“ АД. С писмени си отговор „Електроразпределение Север“ АД изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството, срещу акт подлежащ на изменение и допълване. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 50188 от 24.10.2022г., постановено по гр.д. № 3760/2021г., ВКС, ІV гр.отд. е отменил решение № 202 от 26.05.2021г. на ОС- Велико Търново, постановено по в.гр.д. № 856/2020 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният К. И. Б. против „Електроразпределение север“ АД отрицателен установителен иск с правно осн. чл.24, ал.1 ГПК за признаване за установено, че К. И. Б. не дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата от 5 058,83 лв., представляваща начислена корекционна сума по партида с клиентски № и абонатен № за електроенергия на адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] за периода 17.03.2016г./16.12.2019г и е осъдил К. И. Б., ЕГН:, съдебен адрес: [населено място], [улица]- ад. Н. Н.- Т., да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:, направените по делото разноски в размер на общо 4 698,40лв. В случая искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е направено своевременно от К. Б. само в първоинстанционното и в касационното производство, но не и в рамките на въззивното, по отношение на което възможността за възражение по чл.78, ал.5 ГПК е преклудирана. Наред с това, уговореното адв. възнаграждение в размер на 1160лв. без ДДС /при минимален негов размер от 582,94лв./, съответно 1392 лв. с ДДС /при минимален размер с ДДС- 699,53лв./ не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора. Исковата сума е резултат от извършено по реда на чл.55 ПИКЕЕ /в сила от 30.04.2019г./ начисление; пред първата инстанция е депозиран отговор, с който са направени множество възражения и е поискано събирането на доказателства, осъществено е процесуално представителство в съдебно заседание, събрани са писмени и гласни доказателства, изслушана е експертиза и е изготвена писмена защита. Пред касационната инстанция е изготвена касационна жалба, обосновани са основания за допускане на касационо обжалване, осъществено е процесуално представителство в открито съдебно заседание и е изложено становище по съществото на спора. Поради това определеният от съда размер от по 1392 лв. с ДДС- адв. възнаграждение за първата и за касационната инстанция, не се явява прекомерен. Воден от изложеното, съдът