Определение № 307 от 12.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1153/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Интерстрой България“ ООД, [населено място], срещу определение №32 от 26.01.2021г. по т. д. №2201/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя искане по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №1534/23.11.2020г. в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага оплаквания, че въззивният съд неправило е счел за преклудирано правото му на възражение за прекомерност по отношение на разноските. Твърди, че видно от протокола от проведеното във въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалният представител на насрещната страна само бланкетно е заявил, че претендира разноски, като тези разноски не са предявени пред съда нито по отношение на произход, нито по отношение на размера им. Също така въззивният съд не е предоставил на процесуалния представител на „Интерстрой България“ ООД възможност да се запознае с документите, удостоверяващи извършените разноски и съответно да прецени дали да възрази или не за тяхната прекомерност. Ответникът по жалбата „Енте сървисес” ЕООД, [населено място], не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доколкото производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, не следва бъде обсъждано представеното от жалбоподателя изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. С решение №1534 от 23.11.2020г. по в.т.д. №2201/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, е потвърдено решение №528 от 13.03.2020г. по т.д.№577/2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 състав, с което „Интерстрой България“ ООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Енте Сървисес“ ЕООД, [населено място], сумата от 44175,60 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка от 09.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2018г. до окончателното изплащане, сумата от 1325,26 лева, представляваща дължима неустойка по чл.14 от договора и сумата от 4525,93 лева, представляваща разноски по делото. Със същото решение Софийски апелативен съд е присъдил дължимите за въззивното производство разноски в размер на 5000 лева. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК от „Интерстрой България“ ООД, [населено място], е подадена молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските с доводи, че разноските са присъдени неоснователно, а при евентуалност, че са прекомерни. С обжалваното определение №32 от 26.01.2021г. по т. д. №2201/2020г. съставът на Софийски апелативен съд е приел, че няма основание за изменение на размера на разноските, присъдени с решение №1534 от 23.11.2020г. по същото дело. Обжалваното определение е частично неправилно. Искането за присъждане на разноските е заявено своевременно с отговора на въззивната жалба и към същия е приложен договор за правна защита и съдействие, с който въззиваемото дружество „Енте Сървисес“ ЕООД е възложило на адвокат С. Д. представителство в производството по подадената от „Интерстрой България“ ООД въззивна жалба срещу решение №528 от 13.03.2020г. по т.д.№577/2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 състав, като е уговорено възнаграждение в общ размер на 3000 лева, за което е посочено, че е платено в брой. Искането за присъждане на разноски е заявено и в проведеното по делото открито заседание. Правилен е изводът на въззивния съд, че представянето на списък по чл.80 от ГПК не е задължителна предпоставка за присъждането на разноски, след като по делото своевременно е направено искане за присъждането им и са представени доказателства за извършването на тези разноски. Правилна е и преценката му, че след като въззиваемият е представил с отговора на въззивната жалба доказателства за направените от него разноски, за съда не възниква задължение да ги предявява или да връчва преписи на въззивника, който може да се запознае с тях до приключване на устните състезания и съответно да направи възражение за прекомерност. Необоснован обаче е изводът на въззивния съда, че са представени доказателства за извършването на разноски в размер на 5000 лева. С представения от въззиваемото дружество договор за правна защита и съдействие е доказано уговарянето и заплащането на възнаграждение в общ размер на 3000 лева от „Енте Сървисес“ ЕООД в полза на адвокат С. Д.. Направените в тази насока оплаквания „Интерстрой България“ ООД в молбата по чл.248 от ГПК неправилно са възприети от съда като възражение за прекомерност. Това възражение намира приложение когато страната търси защита срещу завишен размер на възнаграждението, а не при липса на доказателства за реалното му извършване. Предвид изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено частично, а молбата на „Интерстрой България“ ООД, [населено място], по чл.248 от ГПК следва да бъде частично уважена, като присъденият на „Енте Сървисес“ ЕООД, [населено място], размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до доказания и претендиран размер от 3000 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,