Определение № 1925 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет – Пловдив, чрез адв. Йотова, против решение № 8239 от 01.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3098/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат доводи за недопустимост на решението, а в условията на евентуалност на неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответници по касационната жалба - П. Т. З. и Т. И. Д. и двамата чрез адв. Б. Бойчев, оспорват касационната жалба като неоснователна и искат от съда да потвърди първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната и предлага оспореното решение като правилно да се остави в сила. В хода на произнасяне по касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение констатира следното: С оспореното решение № 8239 от 01.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3098/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, са обявени за нищожни разпоредбите в Приложение № 8.2 в частта Регионален етнографски музей-Пловдив 1.Входни билети; 1.1 Туристи – 8 лв.; Регионален природонаучен музей-Пловдив 1.Вход за експозиция, 1.3. За възрастни – 8 лв.; Регионален исторически музей-Пловдив 1.Вход, 1.2. За възрастни – 4лв.;, Регионален археологически музей-Пловдив 1.Входни билети, 1.1. За български и чуждестранни граждани – 6лв. от Наредба на общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, издадена с Решение № 80 по протокол № 6 от 04.03.2003г., изм. и доп. в оспорваната част с решение № 84/2016 г., взето с протокол № 4/17.03.2016 г., решение № 205/2017 г.,взето с протокол № 11/21.06.2017г. решение № 90/2022 г., взето с протокол № 6/24.03.2022г., решение № 226/2022 г., взето с протокол № 11/09.06.2022г., решение № 105/П/2023 г., взето с протокол № 8/27.04.2023г., всички на общински съвет гр.Пловдив. С оглед изхода на спора със същото решение Общински съвет Пловдив е осъден да заплати на П. Т. З. 2050 лева разноски и на Т. И. Д. – 1000 лева разноски. Срещу това решение е подадена касационна жалба, по която е образувано настоящото производство. В нея обаче е инкорпорирано искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложима на осн. чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по искането е съдът, разгледал спорния предмет по делото. В случая няма данни първоинстанционният съд да се е произнесъл по направеното от Общински съвет Пловдив искане за изменение на решение № 8239 от 01.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3098/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта за разноските. Предвид изложеното, следва да се отмени определението, с което е даден ход по същество, производството по делото да се прекрати и същото да се изпрати на Административен съд Пловдив за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноски, инкорпорирано в касационната жалба. След произнасяне делото следва да бъде върнато на Върховния административен съд за разглеждането на касационната жалба на Общински съвет Пловдив срещу останалата част от решението на първоинстанционния съд. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение