Определение № 4227 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3509/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. А. А. от гр. Панагюрище, чрез представител по пълномощие – адв. К. Узунов от Адвокатска колегия – Пазарджик против Определение № 1189/17.03.2026 год., постановено по административно дело № 281/2026 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, като в подкрепа на това твърдение е оспорен извода на съда, че от представените доказателства не може да се направи обоснован извод за наличието на трудно поправима или значителна щета. В този смисъл е заявено, че невъзможността за ползване на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) за срок от шест месеца до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателката, ще я лиши от възможността да полага своевременни и адекватни грижи както за нейното лично здраве, така и за здравето на майка си и на мъжа с когото живеят заедно повече от 30 години. В подкрепа на твърдението за наличие на трудно поправими вреди е заявена невъзможността да осъществява нормална трудова дейност. Твърди се, че тези обстоятелства обосновават значителна и трудно поправима вреда за нея, като последиците надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характера на значителни и трудно поправими вреди, доколкото не могат да бъдат напълно компенсирани при евентуалната последваща отмяна на заповедта. В подкрепа на заявеното е направено и позоваване на конкретна съдебна практика на Върховен административен съд. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно определение и постановяване на друго по силата на което да се спре предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2343511/19.02.2026 год., издадена от младши автоконтрольор към РУ – Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик. Ответникът – младши автоконтрольор към РУ – Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: Производството по адм. дело № 281/2026 год. пред Административен съд – Пазарджик е образувано по повод жалба от И. А. А. от гр. Панагюрище против ЗППАМ № GPAM-2343511/19.02.2026 год., издадена от младши автоконтрольор към РУ – Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против И. А. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че се отнема и СУМПС [номер]. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е посочено, че на 19.02.2026 год. около 10:25 часа в гр. Панагюрище по ул. [улица] пред дом [номер] управлява лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. Н. Д. от гр. Панагюрище, който автомобил е със служебно прекратена регистрация на 28.10.2025 год. във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. След образуване на съдебното производство, по делото е постъпила допълнителна молба от жалбоподателката И. А. с формулирано особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. В тази молба, искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт е мотивирано с влошено здравословно състояние както на жалбоподателката, така на нейната майка и на мъжа, с когото живеят на семейни начала. Искането е допълнено и с обстоятелството, че отнемането на СУМПС прави изключително трудно, дори невъзможно ходенето на работа и осигуряването на средства за нея и семейството й. След анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно, поради което е постановил Определение № 1189/17.03.2026 год. по адм. дело № 281/2026 год. по описа на съда, с което е отхвърлил искането на И. А. А. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-2343511/19.02.2026 год., издадена от младши автоконтрольор към РУ – Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик. След анализ на заявените от частния жалбоподател твърдения, с оглед приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият съдебен състав намира постановеното определение за неправилно. От доказателствата по делото се установява, че на 19.02.2026 год., около 10:25 часа, в резултат на извършена полицейска проверка, против И. А. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4950669/19.02.2026 год. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е вписана констатацията, че управлявания автомобил е със служебно прекратена регистрация от 28.10.2025 год. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В иницииралата първоинстанционното производство жалба е заявено твърдение, че незабавно след извършената полицейска проверка са предприети действия за сключване на Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, след което, регистрацията на МПС е била възстановена служебно и са върнати регистрационните табели, които на практика не са били сваляни. Така заявените твърдения се потвърждават от служебно извършената проверка на сайта на Гаранционен фонд (публично достъпен на адрес: https://www.guaranteefund.org/bg/), от която се установява, че Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил с рег. № [рег. номер], № на рама WAUZZZ8EX4A224987 е сключена с начална дата на покритие - 19.02.2026 год., 12:52:00 часа и крайна дата на покритие 18.02.2027 год., 23:59:59 часа. Независимо от сключената вече задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, против И. А. А. е съставена ЗППАМ № GPAM-2343511/19.02.2026 год., издадена от младши автоконтрольор към РУ – Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер]. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема от правна страна следното: В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Текстът на чл. 22 от ЗАНН указва, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящият случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. С оглед на това, защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото се установява, че управлявания от частния жалбоподател автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 28.10.205 год. регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая се установява наличието и на тази хипотеза, доколкото Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти е сключена на 19.02.2026 год. в 12:52:00 часа, от който момент и на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно е възстановена регистрацията на съответното МПС. Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и уведомяване на административния орган за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Доколкото тези фактически обстоятелства са възникнали непосредствено след полицейската проверка и съставянето на АУАН, логично следва извода че тези факти са възникнали и преди постановяване на оспорената ЗППАМ № GPAM-2343511/19.02.2026 год., издадена от младши автоконтрольор към РУ – Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик, но не са взети предвид нито от административния орган – младши автоконтрольор към РУ – Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик, нито от първоинстанционния административен съд. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателката И. А. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си задължения - лични и трудови, както и по обгрижване на болните си майка и мъж се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на оспорената ЗППАМ. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,