Решение № 4582 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2025 г.

Производството по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ж. Я. от гр.Варна подадена чрез процесуалния представител адв. И. Иванова от АК-Варна срещу решение № 8627 от 31.07.2025 год. постановено по адм. д. № 1269/2024 год. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за спиране от 19.04.2024 год. издаден от гл.инспектор Е. Н. в Дирекция "Инспекция по труда" Варна потвърден с решение № 24046897/15.05.2024 год. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и при необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира, че актът за спиране е издаден без да е установена фактическата обстановка по случая като са налице противоречия и неясноти в описателната част на същия. По време на инцидента на 19.04.2024 год. присъствалите инспектори не са извършили измервания на височината, а за височини по-ниски от регламентираните не е налице задължение за обезопасяване. Касаторът твърди, че не е налице нарушение на чл.61 от Наредба №2/22.03.2004 год., тъй като не е възникнало задължение за поставяне на предпазни ограждения срещу риск от падане. На мястото е имало борд предпазващ от падане, който борд се е намирал по протежението на цялото външно стълбище. Като неправилен се оспорва изводът на съда, че стълбището до приземния етаж и площадката пред сграда № 8 представляват строителна площадка по смисъла на §5, т.37 от ДР на ЗУТ. Съгласно Акт обр.15/15.01.2024 год. за сграда № 8 към датата на издаване на акта същата не представлява строителна площадка. Не се споделят и изводите на съда относно правилното определяне на адресата на акта. Твърди се, че към датата на инцидента А. Я. няма качеството на координатор по безопасност и здраве за обект Сграда № 8, доколкото този обект към 19.04.2024 год. не е бил строителна площадка. Касаторът се позовава на представените по делото заповеди от 30.03.2022 год. с № Б-10 и Б-11, с които А. Я. е определен за технически ръководител за описаните в заповедите сгради, сред които е и сграда № 8. За този обект е сключен договор за извършване на СМР от 14.02.2023 год. като строител на същия е „Ванина строй“ ООД. А. Ж. Я. към 19.04.2024 год. е нямал качеството на лице по смисъла на §1, т.6 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 год. Прави се искане съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да присъди разноски. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Тодорова оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли да бъде оставена без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Варна е акт за спиране от 19.04.2024 год. издаден от гл.инспектор Е. Н. в Дирекция "Инспекция по труда" Варна потвърден с решение № 24046897/15.05.2024 год. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, с който е установено, че при извършена проверка на 19.04.2024 год. във връзка с възникнал инцидент с Г. Ц. В. на длъжност общ работник в „Ливекс Строй“ ООД в строителен обект „Варна Вю Резиденс“ находящ се в гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ № 284 „Елит Хоум“ ЕООД в качеството си на строител/изпълнител за обекта не е обезопасил срещу риск от падане от височина работна площадка използвана за пълнене на вода при работа в обекта находяща се до сграда № 8 към стълбището водещо до подземен склад на сграда № 8 с помощта на приспособления, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце е средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. При опит на работника да ползва чешмата губи равновесие и пада на стълбището. С акта от 19.04.2024 год. е разпоредено спиране работата и движението в опасната зона до отстраняване на нарушението с изключение на дейността по обезопасяването му. Актът за спиране е издаден срещу А. Ж. Я. в качеството му на технически ръководител в „Елит Хоум“ ЕООД. Актът за спиране е обжалван от А. Ж. Я. пред Административен съд Варна, който с процесното решение е отхвърлил жалбата. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че с Рамков договор за строителство от 30.03.2022 год. сключен между "Варна Вю Резидънс" ЕАД като възложител и "Елит Хоум" ЕООД като изпълнител, първото дружество възлага, а второто приема да изпълни СМР за единадесет сгради, съставляващи Жилищна група "Свети Николай – Голф клуб", находяща се в УПИ І-2915, кв. 5 по плана на м-ст "Свети Никола", гр. Варна. По силата на Трудов договор № 599/18.03.2022 год. А. Ж. Я. изпълнява длъжността "Технически ръководител, строителство на сгради" в "Елит Хоум" ЕООД гр.Варна. Със заповед № Б-10/30.03.2022 год. на управителя на дружеството-работодател А. Ж. Я. е определен за технически ръководител при извършване на СМР на обект "Жилищна група "Свети Никола - Голф клуб", находяща се в УПИ І-2915, кв. 5 по плана на м-ст "Свети Никола", гр. Варна, сграда 6, сграда 7, сграда 8, сграда 9, сграда 10 и сграда 11, а със Заповед № Б-11/30.03.2022 год. на работодателя жалбоподателят в качеството му на технически ръководител е определен и за отговорно лице за оказване на първа долекарска помощ, за контролиране правилната експлоатация и поддръжка на работното оборудване и санитарно-битовите помещения на същия обект и за лице представляващо "Елит Хоум" ЕООД пред контролните органи на Инспекцията по труда за обекта. Съгласно Договор за строителство от 06.03.2024 год. между "Елит Хоум" ЕООД като възложител и "Ливекс строй" ООД като изпълнител първото дружество възлага, а второто приема да изпълни СМР на обект "Сграда № 11 от Жилищна група "Свети Никола – Голф клуб", находяща се в УПИ І-2915, кв. 5 по плана на м-ст "Свети Никола", гр. Варна. С допълнително Споразумение от 06.03.2024 год. страните са уговорили взаимодействията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На 19.04.2024 год. постъпила информация за настъпил трудов инцидент с работник на строителен обект в гр. Варна, ж. к. "Виница", бул. "Осми Приморски полк" № 284, комплекс "Варна Вю". При пристигане на място на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ Варна същите констатирали, че работникът Г. Ц. В. е починал, като тялото му се намирало до външно стълбище на завършената сграда № 8 в строителния обект, водещо до подземен склад в сградата. Установено е, че работникът е работил на обекта, изпълнявайки длъжността "Общ работник, строителство на сгради" по силата на трудов договор № 245/25.03.2024 год. с подизпълнителя на обекта "Ливекс строй" ООД. Около 16 часа след приключване на работния ден, В. излязъл от сграда № 11 в комплекса и тръгнал да си отива, но се спрял пред вече завършената сграда № 8, за да се измие и да си налее вода от инсталираната там импровизирана чешма. От гласните и писмените доказателства и от снимковия материал, изготвен в деня на проверката, съдът установил, че под сграда № 8 се намира подземен склад, достъпът до който се осъществява чрез изградено външно бетоново стълбище. На противоположната страна на стълбището е изградена стена, която го отграничава от терена. Самата стена е с две височини – при горната част на стълбището тя е почти на ниво терен, като има и по-висока част (борд), намиращ се над долната, най-ниската част на стълбището при подземния склад. На границата между по-ниската и по-високата част била изградена импровизираната чешма – кран, част от съществуващата поливна система на комплекса. При опит да си налее вода от там, пострадалият работник залитнал по неустановени причини и паднал на стълбите долу като починал на място. Според свидетели най-много кръв имало на предпоследното стъпало от стълбището, в ниската му част. В този момент на място пристигнал и св. К. К. – управител на "ВИП Контрол" ООД – фирмата, осъществяваща дейност като координатор по безопасност и здраве на строителния обект по силата на договор, сключен с инвеститора – вид контролен орган досежно тази дейност на "Елит Хоум" ЕООД. Според свидетелските показания на мястото на инцидента имало разследващи органи и служители на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, но никой от тях не извършил никакви измервания на височината от терена, откъдето според свидетелите е паднал пострадалия работник. Св. Е. Н. също признава, че не е мерил височината на външното стълбище от помещението на ниво минус на сградата до терена на кота нула над него, понеже присъстващите там полицейски служители не го допуснали в по-голяма близост от разстоянието, видно на направените от него снимки, но възприел, че стълбището се състои от 16 бетонни стълби и е с височина между две етажи плочи – тази на ниската част долу, където помещението има врата, и тази, представляваща тавана му над нивото на терена, т. е. височината на един етаж. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице, след посещение на мястото на инцидента е установило, че най-ниската точна на стълбището е площадката пред вратата на складовото помещение, което е кота – 2, 67 м, разстоянието от подпорната стена /бордюр/ до предпоследното стъпало на стълбището отдолу нагоре е 2, 80 м, а от терена до същото стъпало е 2, 14 м. С оглед на така установеното от фактическа страна съдът приел, че правилно проверяващият инспектор съставил оспорения пред първата инстанция акт за спиране от 19.04.2026 год. издаден на основание чл.404, ал.1, т.3 от КТ, с който спрял работата и движението в опасната зона на работната площадка до отстраняване на нарушението. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.404, ал.1, т.3 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: т.3 да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората, да поставят специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка, като при неразрешеното му премахване се носи административнонаказателна отговорност. В случая е приложим ЗЗБУТ, както и Наредба № 2/22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Съдът е приел, че мястото на инцидента от 19.04.2024 год. пред сграда № 8 представлява строителна площадка по смисъла на §5, т.37 от ДР на ЗУТ. Според първоинстанционният съд правилно актът за спиране е издаден срещу А. Ж. Я., тъй като същият е определен от изпълнителя на обекта за технически ръководител при извършване на СМР на обект "Жилищна група "Свети Никола - Голф клуб", находяща се в УПИ І-2915, кв. 5 по плана на м-ст "Свети Никола", гр. Варна, сграда 8, както и за отговорно лице за оказване на първа долекарска помощ, за контролиране правилната експлоатация и поддържка на работното оборудване и санитарно-битовите помещения на същия обект, и за лице, представляващо "Елит Хоум" ЕООД пред контролните органи на Инспекцията по труда за обекта. В този смисъл към инкриминираната дата той е бил координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа по см. легалната дефиниция на § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г, т. е. всяко физическо или юридическо лице, на което е възложено от възложителя и/или от упълномощеното лице да изпълнява задачите, посочени в чл. 11. Съдът е приел, че е налице нарушение на чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, съгласно който паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, тъй като според легалната дефиниция на §1, т.21 от Наредбата "На височина" и "от височина" е височина, по-голяма от 1,5 m, мерено от пода или терена. В конкретния случай съдът е възприел, че височината на стълбището спрямо терена на кота 0 е била по голяма от 1, 5 м, макар това да не е отразено в процесния акт за спиране. Според съда този пропуск не е довел до неизясняване на фактическата обстановка, тъй като „дори без нарочно измерване за хората, които професионално се занимават със строителство и работят на този обект, а дори и за всеки човек без специални знания е ясно, че височината на стълбището е най-малко равна на височината на приземния етаж на сграда № 8 предвид факта, че нулевото стъпало към терена е малко под нивото на таванната плоча на приземния етаж, а най-ниското стъпало при входа на приземното помещение е на нивото на подовата му плоча. За да бъде използваемо това помещение, височината му задължително надвишава 1. 50см, нещо повече – дори вратата към помещението на приземния етаж е по-висока от 1. 50м, което е видно и с просто око и без специални знания на снимката на л. 13 – гръб по административната преписка“. Установявайки по този начин височината на стълбището съдът намира, че за адресата на акта е възникнало задължение по смисъла на чл.61 от Наредбата, което към 19.04.2024 год. не е било изпълнено и в следствие на това е възникнал инцидент с работник, поради което правилно е издаден оспорения акт за спиране. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав на ВАС намира, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Не се споделя изводът на първоинстанционния съд, че административният орган правилно е определил адресата на акта. Административният съд приема, че касаторът е отговорен за неизпълнение на задължението по чл.61 от Наредбата, тъй като същият е определен от изпълнителя на обекта за технически ръководител при извършване на СМР на обект "Жилищна група "Свети Никола - Голф клуб", находяща се в УПИ І-2915, кв. 5 по плана на м-ст "Свети Никола", гр. Варна, сграда 8, както и за отговорно лице за оказване на първа долекарска помощ, за контролиране правилната експлоатация и поддържка на работното оборудване и санитарно-битовите помещения на същия обект, и за лице, представляващо "Елит Хоум" ЕООД пред контролните органи на Инспекцията по труда за обекта. Съгласно Рамков договор за строителство от 30.03.2022 год. сключен между "Варна Вю Резидънс" ЕАД като възложител и "Елит Хоум" ЕООД като изпълнител, първото дружество възлага, а второто приема да изпълни СМР за единадесет сгради, съставляващи Жилищна група "Свети Николай – Голф клуб", находяща се в УПИ І-2915, кв. 5 по плана на м-ст "Свети Никола", гр. Варна. Касаторът е сключил трудов договор № 599/18.03.2022 год. с "Елит Хоум" ЕООД гр.Варна, с който е назначен на длъжност "Технически ръководител, строителство на сгради". Със заповед № Б-10/30.03.2022 год. на управителя на дружеството-работодател А. Я. е определен за технически ръководител при извършване на СМР на обект "Жилищна група "Свети Никола - Голф клуб", находяща се в УПИ І-2915, кв. 5 по плана на м-ст "Свети Никола", гр. Варна, сграда 6, сграда 7, сграда 8, сграда 9, сграда 10 и сграда 11, а със Заповед № Б-11/30.03.2022 год. на работодателя Я. в качеството му на технически ръководител е определен и за отговорно лице за оказване на първа долекарска помощ, за контролиране правилната експлоатация и поддържка на работното оборудване и санитарно-битовите помещения на същия обект, и за лице, представляващо "Елит Хоум" ЕООД пред контролните органи на Инспекцията по труда за обекта. "Елит Хоум" ЕООД гр.Варна като възложител е сключило Договор за строителство от 06.03.2024 год. с "Ливекс строй" ООД като изпълнител, съгласно който първото дружество възлага, а второто приема да изпълни СМР на обект "Сграда № 11 от Жилищна група "Свети Никола – Голф клуб", находяща се в УПИ І-2915, кв. 5 по плана на м-ст "Свети Никола", гр. Варна. С допълнително Споразумение от 06.03.2024 год. страните са уговорили взаимодействията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Допълнителното споразумение е сключено на основание чл.18 от ЗЗБУТ, съгласно който когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове. Именно със споразумението по този текст е уговорено, че отговорно лице по ЗЗБУТ и околна среда от страна на главния изпълнител /"Елит Хоум" ЕООД гр.Варна/ е В. И. Ж., а от страна на подизпълнителя "Ливекс строй" ООД е Л. Т.. В деня на инцидента пострадалият работник на "Ливекс строй" ООД е предоставял работна сила по строителството на обект сграда № 11. Както бе посочено по-горе по отношение на този обект главният изпълнител и подизпълнителя са посочили по силата на допълнителното споразумение от 06.03.2024 год. отговорните лица по отношение на изпълнение на задълженията по ЗЗБУТ като от страна на "Елит Хоум" ЕООД – Варна за отговорно лице е определен В. И. Ж.. Следователно макар, че касаторът изпълнява длъжността технически ръководител на обекта включващ сграда 6, сграда 7, сграда 8, сграда 9, сграда 10 и сграда 11 и е определен като отговорно лице за оказване на първа долекарска помощ, за контролиране правилната експлоатация и поддържка на работното оборудване и санитарно-битовите помещения на този обект, и за лице, представляващо "Елит Хоум" ЕООД пред контролните органи на Инспекцията по труда за обекта, то същият не следва да носи отговорност за евентуалното неизпълнение на задължения по чл.61 от Наредбата, тъй като за сграда № 11 съгласно договора за строителство от 06.03.2024 год. и допълнителното споразумение към него между "Елит Хоум" ЕООД – Варна и "Ливекс строй" ООД, отговорно лице по ЗЗБУТ е В. И. Ж.. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че неправилно административният орган е издал оспорения административен акт срещу касатора. Към 19.04.2024 год. по отношение на обект Сграда № 11, на който е работил пострадалия работник на "Ливекс строй" ООД отговорно лице е бил не Я., а В. И. Ж. съгласно изрично уговореното между "Елит Хоум" ЕООД гр.Варна и "Ливекс строй" ООД с допълнителното споразумение от 06.03.2024 год. Неправилното определяне на адресата на акта е достатъчно основание за неговата отмяна, поради което съдът няма да се произнася по останалите възражения. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи подадената първоинстанционна жалба. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. Следва да се осъди ИА „Главна инспекция по труда“ да заплати на А. Ж. Я. разноски за касационната инстанция в размер на 35, 79 евро за държавна такса и разноски за производството пред Административен съд Варна в размер на 204, 51 евро депозит за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,