Определение № 1833 от 19.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1361/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. В депозираната от В. Д. В. от [населено място] касационна жалба е направено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение № 1362 от 16.12.2025 г. по в. гр. д. № 1717/2025 г. на Варненски окръжен съд, потвърждаващо решение № 1515 от 30.04.2025 г. по гр. д. № 16631/2023 г. на Варненски районен съд, в частта, с която са уважени предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, като е признато за установено, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД съществува вземане към В. Д. В., удостоверено в заповед № 2912 от 23.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6439/2023 г. по описа на Варненски районен съд, за сумите: 7241.35 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 23.11.2015 г., сключен с „Обединена българска банка” АД, дължима за периода от 23.01.2019 г. до 19.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и 2050.02 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 23.01.2019 г. до 19.05.2023 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира искането за неоснователно по следните съображения: Спирането на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК е специфична мярка на обезпечение, приложима единствено по отношение на съдебните решения, които се ползват с изпълнителна сила, не и за решенията, постановени по установителни и конститутивни искове, които нямат такава сила и не подлежат на изпълнение. С молбата за отмяна, по повод на която е образувано настоящото дело, е атакувано решение, постановено по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за съществуване на парични вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предвид обстоятелството, че с решението са разгледани установителни искове, същото не подлежи на принудително изпълнение и не е от категорията решения, които попадат в обхвата на приложение на чл. 282, ал. 2 ГПК. На принудително изпълнение ще подлежи заповедта по чл. 410 ГПК, но след като и ако влезе в сила съдебното решение за признаване на вземането за съществуващо по реда на чл. 422 ГПК (чл. 416 ГПК). По изложените съображения молбата за спиране на изпълнението следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение