Определение № 3299 от 22.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2233/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И., А. и Д. П. чрез тяхната майка и законна представителка Р. И. П. срещу Определение № 2826 от 10.10.2025г. по ч.т.д. № 1664/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, І отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите частна касационна жалба срещу Определение № 1871 от 15.07.2025г. по ч.гр.д. № 1615/2025г. на Софийски апелативен съд. По съображения за неправилност на изводите на първия състав на ВКС за това, че обжалваното определение не попада в предметния обхват на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, и че не е съобразен диспозитивът на същото, с който въззивният съд за първи път допуска замяна на наложено обезпечение чрез посочените мерки, се моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първия състав на ВКС за произнасяне по частната касационна жалба. Ответникът по частната жалба – „Изола Петров“ООД депозира отговор, с който я оспорва. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че недопустимостта й следва от общите разпоредби на ГПК и отсъствието на специални правила, осигуряващи право на триинстанционно произнасяне по молба за замяна на един вид обезпечение с друг. Изложено е, че атакуваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановено от първоинстанционния окръжен съд определение по молба за замяна по чл.398,ал.1 ГПК не прегражда развитието на делото, съответно не е от категорията актове по чл.274,ал.3,т.1 ГПК; Това определение не е и от кръга на определенията по чл.274,ал.3,т.2 ГПК, с които се дава разрешение по същество на други производства. В тази връзка съдът се е позовал на т.1 на ТР №5/2015г. от 18.07.2018г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което такива са определенията, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в отделно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Преценено е, че обжалваният акт е с привременен характер, а същевременно не преклудира възможността искането за замяна/отмяна на обезпечението да бъде направено отново и да бъде разгледано от съда. Съобразено е също така, че на реда за двуинстанционно обжалване (извън хипотезата на чл.396,ал.2 ГПК, в която не попада настоящия казус) са подчинени както определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, така и определенията по молба за замяна/отмяна на обезпечителни мерки; Именно поради привременния характер на обезпечителното производство, постановените в него определения не са такива, които дават разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК и поради това въззивните определения по чл.398 ГПК не подлежат на касационно обжалване. Изложени са и подробни съображения за неприложимост в случая на изключението, уредено в чл.396,ал.2 ГПК, гарантиращо възможност за ответника за двуинстанционно разглеждане на искане за обезпечение. В тази връзка е съобразено, че съгласно разпоредбата на чл.395,ал., изр. второ ГПК на ответника не се връчва препис от молбата за обезпечение и когато първоинстанционният съд е отхвърлил искането, разпоредбата осигурява възможност (при наличието на предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК) за разглеждане на възраженията на ответната страна срещу допуснатото от въззивния съд обезпечение; А съгласно разпоредбата на чл.398, ал.1 ГПК препис от молбата за замяна на обезпечението се връчва на насрещната страна, която може в тридневен срок да изложи възражения срещу искането, а постановеното от първоинстанционния съд определение подлежи на обжалване пред въззивния съд; Следователно, с произнасянето на последния се изчерпва редът за защита на страните във връзка с молбата за замяна, тъй като по отношение на искането и възраженията срещу него се е развило двуинстанционно производство. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият състав на ВКС е сезиран с частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което частично е изменено определение на СГС, постановено по молба на ответника „Изола Петров“ООД по чл.398,ал.1 ГПК за замяна на допуснатото по т.д.№ 1878/2021г. обезпечение на предявени срещу дружеството искове с правно основание чл.127 във вр. с чл.125,ал.3 ТЗ. Първоинстанционният съд е заменил предходно допуснато обезпечение на тези искове, отменяйки първоначално наложени възбрани върху недвижими имоти, с налагане на възбрани върху други такива, а въззивната инстанция по частна жалба на ищците като условие за допускане на замяната на обезпечението, е определила и допълнително такова - учредяване на първа по ред законна ипотека върху подробно посочени самостоятелни обекти. Неоснователно е оплакването на частните жалбоподатели срещу извода на съда, че обжалваното въззивно определение не попада в обхвата на чл.274, ал.3 ГПК, и конкретно – в хипотезата на т.2 от текста. Изложените в тази връзка съображения в частната жалба изхождат от неправилно разбиране правното естество на обезпечителното производство, което според жалбоподателите няма привременен характер, тъй като „замяна на замененото обезпечение“ не съществува, както и от погрешното прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК за обжалваемост пред ВКС на определение на въззивен съд, с което се допуска обезпечението. Трайно в съдебната практика се приема, че макар и да е самостоятелно обособено и решаващо основателността на искането за обезпечаване на иска и налагане на съответните мерки, обезпечителното производство има привременен характер с оглед възможността за замяна/ отмяна на обезпечителни мерки, действието на които се изчерпа с приключване на основния спор. Поради тази му характеристика разглеждането на исканията и възраженията в същото по правило е двуинстанционно и постановените по тях съдебни актове не подлежат на обжалване пред ВКС в хипотезите на чл. 274, ал.3 ГПК. В този смисъл са и разясненията на т.1 на ТР №5/2015г. от 18.07.2018г. на ОСГТК на ВКС, изцяло съобразени от първия касационен състав. Изключението от правилото за необжалваемост пред ВКС на постановен в обезпечителното производство акт на въззивен съд е изрично уредено в разпоредбата на чл.396, ал.2, изр. последно ГПК, относимо към хипотезата на допуснато от въззивен съд обезпечение по частна жалба срещу постановен от първоинстанционен съд отказ. Поддържаното в частната жалба становище за прилагане по аналогия на това изключение от правилото и към настоящия случай по съображения, че с въззивното определение също за пръв път се допуска замяна на обезпечението, е неоснователно. В обжалваното определение съставът на ВКС ясно е очертал разликите в процесуалните правила в двата случая във връзка гарантиране двуинстанционното разглеждане исканията и възраженията на ответната в обезпечителното производство страна, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. С оглед изложеното, оплакванията срещу обжалваното определение са неоснователни и частната жалба следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение