Определение № 226 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2020 г.

Производството е образувано е по повод определение от 18.05.2020г. по гр.д. № 16237/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав, с което делото е изпратено на Върховния касационен съд за разрешаване на препирня за подсъдност между Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. За да се произнесе по допустимостта на производството, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по иск на А. П. И. срещу Агенция за публичните предприятия и контрол за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от нарушаване правото на ЕС, изразяващо се в нарушение правото на свободно движение на капитали, чрез вписване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество. С определение от 22.01.2020г. по гр.д. № 16237/2019г. СГС, ГО, I-17 състав, е приел, че предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на АПК, тъй като претендираните вреди произтичат от действия в рамките на административната дейност на ответника, съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, редакция ДВ, бр. 94/2019г., с оглед на което е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – София град. Срещу горепосоченото определение от 22.01.2020г. е постъпила частна жалба от ищеца, надлежно администрирана и изпратена за произнасяне на компетентния да я разгледа Софийски апелативен съд. По повод направено в жалбата искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавни такси и разноски за исковото производство, с разпореждане от 11.03.2020г. СГС е приел, че произнасянето по тази молба е обусловено от компетентността на съответния съд, с оглед на което преписката първо следва да се изпрати на горестоящия съд за произнасяне по постъпилата частна жалба. С разпореждане от 13.03.2020г., при проверка редовността на постъпилата частна жалба, заместник-председателят на Софийски апелативен съд е приел, че преписката следва да бъде върната на Софийски градски съд за произнасяне по искането за освобождаване от такси и разноски. След повторното постъпване на преписката в Софийски градски съд, с определение от 18.05.2020г. по гр.д. № 16237/2019г., съдът е приел, че пред ВКС следва да се повдигне препирня „относно дължащия да извърши следващото процесуално действие съд: произнасяне на СГС по искането за освобождаване от държавна такса преди стабилизиране на подсъдността или САС – по частната жалба срещу определението, с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на АССГ.“ Образуваното пред касационния съд производство следва да бъде прекратено поради неосъществени хипотези на чл. 122 и чл. 123 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 122 ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд, като в случай, че в спора участва апелативен съд, той се разрешава от Върховния касационен съд. Според чл. 123 ГПК, когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът, а според нормата на чл. 135, ал. 4 ГПК споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд. Препирня за подсъдност е налице, когато както първоначално сезираният с даден иск съд, така и този, на когото делото е препратено по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК за разглеждане на същия иск, приемат, че не са компетентни да се произнесат по повдигнатия правен спор. В конкретния случай, все още не е налице спор относно компетентността на съдилищата за разглеждане на предявения иск /между общ граждански и административен съд/, доколкото постановеното определение от 22.01.2010г. по подсъдността е обжалвано с частна жалба пред съответния апелативен съд, на основание чл. 121 ГПК, по която няма произнасяне. Софийски градски съд и Софийски апелативен съд „спорят“ досежно поредността на дължимото процесуално действие – дали първо апелативният съд следва да се произнесе по частната жалба срещу определението по чл. 121 ГПК или първо сезираният с исковата молба първоинстанционен съд следва да се произнесе по искането за освобождаване от такси и разноски в исковия процес по чл. 83, ал. 2 ГПК. Видно от цитираните законови разпоредби, процесуалните закони не предвиждат специален ред за разрешаване на подобни „спорове“ между различни по степен общи съдилища, поради което настоящото производство подлежи на прекратяване като недопустимо. На основание гореизложеното, делото следва да бъде прекратено и изпратено на Софийски апелативен съд за произнасяне по постъпилата частна жалба с вх. № 13989/04.02.2020г. срещу определение от 22.01.2020г. по гр.д. № 16237/2019г. СГС, ГО, I-17 състав. По никакъв начин произнасянето по искането на ищеца за освобождаване от такси и разноски по исковия процес на основание чл. 83, ал. 2 ГПК не е обуславящо спрямо произнасянето по горепосочената частна жалба. Няма пречки, напротив препоръчително е, наличните нередовности на исковата молба, измежду които е и невнасянето на дължимата държавна такса по иска, с произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, да бъдат отстранени от компетентния да разгледа иска съд. Последният въпрос за кометентността на съда ще бъде решен именно в производството по чл. 121 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,