Определение № 5277 от 15.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. К. М. със съдебен адрес:гр.София,бул.“Ал.Стамболийски“№24,ет.3,ап.7 чрез адвокат Д. Дончев от САК против определение № 3056 от 23.01.2026г., постановено от Административен съд – София град по адм.дело № 203/2025г.,с което е оставена без разглеждане жалбата на В. К. М. срещу Решение № Ж-785 от 17.10.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-13-62-75/24.07.2024 г., подадена от „В. К. М. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и е прекратено производството по адм. дело № 203/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Частната жалбоподателка твърди, че не е надлежно уведомена за указанията на първоинстанционния съд да представи доказателства за изпращането на жалбата в преклузивния 14-дневен срок от получаване на решението, което се оспорва пред съда. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, оспорва частната жалба с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба на В. К. М., за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния седемдневен срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение 3056 от 23.01.2026г., постановено от Административен съд – София град по адм.дело № 203/2025г. е оставена без разглеждане жалбата на В. К. М. срещу Решение № Ж-785 от 17.10.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-13-62-75/24.07.2024 г., подадена от В. К. М. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и е прекратено производството по адм. дело № 203/2025 г. по описа на Административен съд София-град.За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд – София град е приел, че Решение № Ж-785 от 17.10.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е връчено на електронния адрес на жалбоподателката на 21.10.2024 г. Доколкото по делото няма приложени доказателства за изтегляне на съобщението, същото съгласно чл. 137, ал. 3, изр. 2 от АПК се счита за връчено с изтичане на 7 - дневния срок за изтеглянето му, а именно на 28.10.2024 г. Срокът за обжалването му е изтекъл на 11.11.2024 г. понеделник – присъствен ден. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, тъй като по силата на чл. 138, ал. 3 АПК доколкото не е предвидено друго в този кодекс, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 АПК. Съгласно чл. 137, ал. 1 АПК съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. В изречение второ от същата разпоредба е посочено, че когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото. Решението е административен акт, поради което независимо от начина на изпращане за същия са приложими правилата за съобщаване по чл. 61, ал. 1 АПК, препращащи към реда по чл. 18а АПК, а по аргумент от посочената разпоредба когато административният акт е изпратен до неговия адресат по електронен път, приложими са разпоредбите на ЗЕУ. Връчването на електронни изявления изисква спазване на Закона за електронното управление (ЗЕУ) и Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЕУ вр. с чл. 27 от Наредбата, връчването на електронни изявления от доставчиците на електронни административни услуги, може да се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за сигурно връчване или от единния портал по чл. 12, ал. 1. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им. Съгласно чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. Доколкото не се установява обстоятелството страните да са уговорили потвърждаване на получаването на електронното изявление, то е приложимо правилото на чл. 8, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, съгласно което потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. Видно от приложената по делото административна преписка, както и жалбата пред административния съд, пълномощникът на жалбоподателката е представил информация по чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК – електронен адрес за кореспонденция, съдържащ се на всички изходящи документи. Поради това, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е съобрази това обстоятелство и е приложил разпоредбата на чл. 137, ал. 1, изречение второ от АПК, като е изпратил съобщение на електронния адрес на жалбоподателя, посочен, както в жалбата пред административния съд, така и в административното производство. Доколкото по делото няма данни изпратените документите и получени на електронния адрес на жалбоподателя да са и изтеглени, то тогава и на основание чл. 137, ал. 3 АПК се счита, че Решение № Ж-785 от 17.10.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е връчено на електронния адрес на жалбоподателя на 21.10.2024 г., за което няма данни да е изтеглено в 7-дневен срок от изпращането му, е връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне или на 28.10.2024г. след което тече срокът за обжалване, който е изтекъл на 11.11.2024г. понеделник-присъствен ден. Към постановяване на обжалваното определение срокът е изтекъл и няма данни нередовностите да се отстранени. С оглед на изложеното подадената частна жалба е неоснователна. При този изход по спора искането за присъждане на разноски от КЕВР се явява основателно, като има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,