Определение № 156 от 03.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 117/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т. – в лично качество и като процесуални представители на касатора Д. С. Х., за изменение на решение № 22 от 11.03.2022 г., постановено по т.д. № 117/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО, в частта за разноските, като: разноските, присъдени за касационната инстанция в полза на „ИФ Скадефорсикринг“, вписано под № 24203212 от Централния търговски регистър на Кралство Д., бъдат намалени; бъде увеличено дължимото на адв. Д. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ чрез допълнително присъждане на сумите от по 4 716 лв. с ДДС за първоинстанционното производство и за производството пред въззивната инстанция, или общо с 9 432 лв. с ДДС, както и да бъде увеличено дължимото на адв. Т. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред ВКС до достигане на размера от 3 939 лв. Аргументи за искането се черпят от допуснатото касационно обжалване на въззивното решение и приетия от касационната инстанция нов размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, респ., за дължимите на ответника по касация разноски – от размера на оставената без уважение част от иска. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна – „ИФ Скадефорсикринг“, и конституираното на нейна страна като трето лице – помагач „ЗАД „Алианц България“ АД, не са постъпили отговори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро ТО, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежни страни в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна. С решение № 22 от 11.03.2022 г., постановено по настоящото дело, е отменено решение № 11718 от 28.07.2020 г. по в.гр.д. № 4409/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 583 от 25.01.2019 г. по гр.д. № 2909/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е бил отхвърлен искът на Д. С. Х. срещу „ИФ Скадефорсикринг“ за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от КЗ, само в частта за разликата между 380 000 лв. и 500 000 лв. и вместо това застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д. С. Х. още 120 000 лв. – обезщетение за претърпени болки и страдания от телесни увреждания вследствие на настъпило на 19.06.2016 г. по вина на Н. Н. К. пътно-транспортно произшествие, както и законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2016 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора в касационната инстанция със същото решение „ИФ Скадефорсикринг“ е осъдено да заплати на адв. Ж. В. Т. от КАК сумата от 399.66 лв. – възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) във вр. с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), съобразно уважената от ВКС част от претенцията, респ. – Д. С. Х. е осъдена да заплати на ответника по касация „ИФ Скадефорсикринг“ сумата от 4 222.03 лв., част от общо сторени от него разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 4 700 лв. В частта по искането за изменение на решението в частта за присъдените на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатски възнаграждения за инстанционното разглеждане на спора молбата е частично основателна. Становището на настоящия съдебен състав е следното: С касационната жалба и в проведено на 16.02.2022 г. о.с.з. процесуалните представители на касатора са поискали присъждане на адвокатски възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв за всяка инстанция. С постановеното окончателно решение ВКС се е произнесъл само относно дължимото на адв. Т. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в касационната инстанция и й е присъдил такова в размер на 399.66 лв. Дължимите на адв. Д. адвокатски възнаграждения на същото основание за оказана адвокатска помощ на ищцата в производствата пред Софийски градски съд и Апелативен съд – София, своевременно поискани, съобразно приетия от последната инстанция нов размер на обезщетението за неимуществени вреди, са останали неприсъдени от ВКС. При инстанционното разглеждане на спора ищцата е била представлявана безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай, с оглед изхода от спора в касационната инстанция – новоопределения размер на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, и данните по делото за регистрацията по ЗДДС на оказалия безплатна правна помощ адвокат, дължимото от „ИФ Скадефорсикринг“ на адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение за производството пред Софийски градски съд и за производството пред Апелативен съд – София е в допълнителен размер на по 4 716 лв. с ДДС над вече присъдените му в тези производства суми на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 и § 2а от ДР НМРАВ, или сума в общ размер на 9 432 лв. с ДДС. По същите съображения и при защитен материален интерес от 120 000 лв., минималният размер на възнаграждението, дължимо на адв. Т., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ за оказаната от нея безплатна правна помощ на Д. С. Х. в касационната инстанция възлиза в размер на 3 930 лв., от които вече са й присъдени 399,66 лв., поради което искането за присъждане в полза на този адвокат на възнаграждение е основателно за разликата от 3 530.34 лв., в който смисъл следва да бъде изменено решението по чл. 290 ГПК в частта за разноските, респ. – неоснователно до пълния заявен с молбата по чл. 248 ГПК размер. По отношение на адв. Т. по делото няма ангажирани доказателства за регистрирането й по ЗДДС, поради което за дължимото й възнаграждение не следва да намери приложение разпоредбата на § 2а от ДР НМРАВ. В частта, с която се иска изменение в частта за разноските на решението на ВКС и намаляване на присъдените в полза на „ИФ Скадефорсикринг“ разноски в касационната инстанция в размер на 4 222.03 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, искането по чл. 248 ГПК е основателно. Касационното производство е инициирано по подадена от Д. С. Х. касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 583 от 25.01.2019 г. по гр.д. № 2909/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е бил отхвърлен искът на касатора срещу „ИФ Скадефорсикринг“ за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от КЗ за разликата между 380 000 лв. и пълнопредявения размер от 1 480 000 лв., за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 19.06.2016 г. по вина на Н. Н. К. пътно-транспортно произшествие, както и за законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2016 г. до окончателното плащане. С решението по чл. 290 ГПК ВКС е уважил така предявения иск до размера на 500 000 лв. В останалата отхвърлителна част въззивното решение е оставено в сила, като при този изход на спора и съобразно представените доказателства за договорено и платено от ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство Д. С. Х. е осъдена да заплати на „ИФ Скадефорсикринг“ сумата от 4 222.03 лв. Дължимите на ответника по касация разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно предмета на касационното производство и съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, възлизат на 4 187.27 лв., до който действително дължим и доказан в съответствие с указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, размер следва да бъдат намалени. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро ТО