Решение № 3151 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Б. В. Т. от гр. София, депозирана чрез адв. Ц. Замфиров, АК Велико Търново, насочена срещу решение № 10234 /24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 797/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. С обжалваното решение на първоинстанционния съд Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Б. Т. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода на задържането й за 24 часа. Тези вреди са й причинени вследствие незаконно задържане от полицейски орган на 06 Районно управление – София при СДВР със заповед за задържане № 230зз-270 от 11.03.2024г. Обезщетение за забава не е било претендирано. В останалата част до пълния претендиран размер от 8 000 лева, искът на Б. Т. е отхвърлен като неоснователен. Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на претърпените здравни и в частност психични преживявания на ищцата и интензитета на вредите от незаконното задържане. Сочи се, че именно това е повлияло на неправилно определения размер на присъденото обезщетение - в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Иска се от съда да отмени решението в атакуваната му част и се уважи изцяло предявеният пред първата инстанция иск в размер на 8 000 лева. Не се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба - Столична дирекция на вътрешните работи, действащ чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Д. Иванова, в писмено становище оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на АССГ в атакуваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството пред Административен съд – София - град е образувано по предявен от Б. В. Т. от гр. София, чрез адв. Ц. Замфиров, АК Велико Търново иск за присъждане на обезщетение в размер на 8 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изживени страх, стрес, унижение, обърканост и несигурност, страдание, уронване на доброто и име и репутация. Претенцията й е свързана със заповед за задържане на лице № 230зз-270 от 11.03.2024г., за периода на задържането й за 24 часа, издадена от полицейски орган на 06 Районно управление – София при СДВР. Тази заповед след съдебно оспорване пред Софийски районен съд е била отменена като незаконосъобразна с решение № 2345 от 20.05.2024г. по адм. д. № 4770/2024г., влязло в сила на 27.06.2024г. Това е и причината за предявяване на иска за претърпени неимуществени вреди - незаконосъобразен административен акт – заповед за задържане № 230зз-270 от 11.03.2024г., отменена с влязло в сила съдебно решение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните, съдът е събрал писмени и гласни доказателства, като е била разпитана като свидетел Д. Т. – А., дъщеря на ищцата, с която заедно са били задържани на 11.03.2024г. От нейните показания ставало ясно, че майка й преживяла шок във връзка със задържането, преживяла го е много тежко, получила [диагноза]. Чувствала се е зле и се притеснявала заради отзвука от това задържане сред техните клиенти, тъй като се занимавали с почистване на различни адреси. След събирането на описаните по-горе доказателства, решаващият съд е приел фактическата обстановка за изяснена, обсъдил е доказателствената съвкупност комплексно с доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел иска за допустим, като предявен срещу надлежен ответник – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт. Счел е за изпълнено условието по чл. 204, ал. 1 АПК. Посочил е, че вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност – заповед за задържане, която е отменена по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение. По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание и частично основателна по размер – до присъдената от него сума в размер на 1 000 лева. В съдебното решение на АССГ са изложени подробни съображения, с които е мотивиран извода на съдебния състав за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Аргументирал се е, че незаконосъобразното ограничаване на правото на придвижване и престоят в полицейското управление, обективно водят до негативни последици върху емоционалното, психическо и физическо състояние на задържаното лице. Приел е още, че в следствие на незаконното задържане, ищцата е преживяла негативни емоции – чувство на безпокойство, притеснение, дискомфорт, тревожност. Задържането й породило притеснение, страх и стрес. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост при отчитане вида и интензитета на претърпените увреждания и определяне на справедливото за тях обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АССГ за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт – Заповед за задържане на лице № 230зз-270 от 11.03.2024г., като периода на задържането на ищцата е почти 24 часа, издадена от полицейски орган на 06 Районно управление – София при СДВР. От незаконосъобразното задържане в продължение на 24 часа за Б. В. Т. са настъпили неимуществени вреди, като същите са в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл. 1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за задържането на Б. Т., с която й е наложена принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа. Обосновано е прието и наличието на причинна връзка между претърпените от ищцата неимуществени вреди и неправомерното задържане. Според нормата на чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Присъденият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното състояние на засегнатия. Тези обстоятелства не са правилно съобразени от първоинстанционния съд. Видно от приложената по адм. д. № 4770/2024г. по писа на СРС заповед за задържане на лице № 230зз-270 от 11.03.2024г. е, че Б. Т. е била задържана от 15 часа на дата 11.03.2024г. до 13.57 часа на следващия ден. Това е почти 24 часово задържане, след което липсват и данни за образувано срещу нея досъдебно производство по причината, заради която е била задържана. Предмет на засягане с постановения изпълнен административен акт е свободата на придвижване и личния физически интегритет на адресата. Правото на свобода и сигурност е основно човешко право във всяко демократично общество. Макар то да не е абсолютно по своя характер и да подлежи на ограничаване от страна на държавните органи, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека лишаването от свобода е изключение и следва да бъде реализирано единствено в хипотезите, уредени в ЕКПЧ и при стриктното спазване на гаранциите на самата Конвенция. Този висок интензитет на засегнатото право, ведно и с други елементи, като продължителност на срока на задържане в структурите на МВР, интензитета на претърпените болки и страдания, създадения стрес, безпокойство и притеснение следва да намерят отражение при преценката на размера на присъдената от страна на първоинстанционния съд обезвреда. В случая АССГ не е съобразил срока на задържане на Б. Т., който е почти 24 часа, максималният по закон за този вид заповеди. Ето защо съдът намира възраженията на касатора за неправилност на присъденото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на незаконно задържане от полицейски орган за частично основателни. Настоящият състав на трето отделение на ВАС приема, че присъденият размер от 1 000 лева (а по сега действащия Закон за въвеждане на еврото в Република България - 511.29 евро) обезщетение за неимуществени вреди е занижен и противоречи на материалноправното разбиране за "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид характера на вредите, продължителността на търпене на същите - срокът на незаконното задържане на Б. Т. и всички обсъдени по-горе елементи от значение за правилното определяне на исковата претенция по размер, касационният състав намира, че обезщетение в размер от 1 000 евро (1955,83 лева) отговаря в по-голяма степен на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се смята за доказан и на ищцата да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 488, 71 евро. В останалата част - за разликата над 1000 евро до пълния предявен размер от 8000 лева или 4090.34 евро, съдебното решение следва да бъде оставено в сила по съображенията, изложени от административния съд, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло. С оглед на горното съдебното решение на АССГ е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост при отчитане вида и интензитета на претърпените увреждания и определяне на справедливото за тях обезщетение за неимуществени вреди. Предвид частичното пререшаване на спора по същество, обжалваното решение следва да се отмени частично и по отношение на присъдените разноски. Дължимите разноски следва да бъдат съобразени с разпоредбите на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ. Проверяваното съдебното решение в частта за присъдената държавна такса от 10 лева е правилно. Дължимите в полза на Б. В. Т. съдебни разноски за процесуално представителство пред АССГ са в размер на 125.01 евро, поради което освен присъдените от първоинстанционния съд 125 лева (63.91 евро), ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително разноски за първата инстанция в размер на 61.10 евро. Дължимите в полза на Столична дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство са в размер на 38.63 евро, с оглед на което решението на АССГ следва да бъде отменено за разликата над 38.63 евро до присъдените 87.50 лева (44,74 евро). В касационното производство от страна на касатора разноски не са претендирани. Искането на ответника е за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в полза на ответника - Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 75.55 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: