Определение № 241 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2554/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Ц. С., М. Ц. М., К. Г. М., Р. В. А., Л. А. Л. и А. В. П. против решение № 426 от 27.02.2013 г., постановено по гр.д. № 376 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата на А. Ц. С., М. Ц. М., К. Г. М., Р. В. А., Л. А. Л. и А. В. П. за отмяна по реда на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 928/09 от 29.12.2009 г. по гр.д.№ 36/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. В жалбата се поддържа, че неправилно е прието, че молбата за отмяна е просрочена, тъй като молителите Р. В. А., Л. А. Л., А. В. П. и К. Г. М. не са били страна в административното производство и са узнали за решението непосредствено преди подаване на молбата за отмяна. Ответните по частната жалба страни П. С. А. и М. В. Л. считат, че същата е основателна, а Р. Д. Б., Б. Г. Б., Т. Г. Б., А. А. Н., Н. А. Б. и Х. Д. Б. не са изразили становище. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС е приел, решението, чиято отмяна се иска е постановено от Върховния касационен съд и е влязло в сила в деня на постановяването му - на 29.12.2009 г. Решението по адм.д. № 1080/2007 г. на СГС, АО, ІІІб състав, за което се твърди, че е ново писменно доказателство е влязло в сила на 7.01.2011 г. Молителите А. Ц. С., М. Ц. М., К. Г. М. и В. Т. А. са били жалбоподатели в административното производство, а молителите Р. В. А., Л. А. Л. и А. В. П. са частни правоприемници на В. Т. А.. Молбата за отмяна е подадена на 06.01.2012 г. и е извън законоопределения срок по чл.305 ГПК. След като молителите А. Ц. С., М. Ц. М., К. Г. М. и В. Т. А. са били страна в административното производство, то за тях тримесечния срок по чл.305, ал.1 ГПК е започнал да тече на 7.01.2011 г., поради което правилно е констатирано, че молбата им е процесуално недопустима. Р. В. А., Л. А. Л. и А. В. П. са придобили по * от * ид.ч. от правото на строеж върху УПИ * /един от имотите, засегнати от индивидуалния административен акт, отменен с решението по адм.д. № 1080/2007 г. на СГС, АО, ІІІб състав/ в хода на административното производство от В. Т. А.. Те са обвързани от решението по административното дело, в което е участвал праводателят им съгласно чл.226, ал.1 и ал.3 ГПК, приложим в административното производство по силата на чл.144 ГПК и не могат да имат повече права, отколкото техния праводател. След като праводателят е бил страна в административното производство, то се счита, че и правоприемниците му са узнали за решението от датата на влизането му в сила на 7.01.2011 г., поради което правилно в атакуваното определение е констатирано, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение