Определение № 475 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2573/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. И. против определение №288/29.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 600/2019 г. от състав на АС – Варна. Ответникът оспорва частната жалба. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение молба на И. И. с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с което е намалено поради прекомерност договореното между страната и неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на ВКС споделя изводите на въззивния съд, че производството по делото, с оглед характера на спора, извършените процесуални действия, продължителността на производството не се отличават с особена фактическа и правна сложност, поради което договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като в тази насока е основателно възражението на противната страна и правилно и законосъобразно съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за присъдените разноски. Доводите, че адвокатското възнаграждение се дължи с ДДС не водят до извод, обратен на горния, доколкото съдът е отчел и присъдил ДДС върху минималния размер на възнаграждението, съобразен с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по частната жалба следва да се присъди сумата 400 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС