Определение № 3642 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3252/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Т. М. К., чрез адвокат А. С., срещу определение № 8344 от 30.05.2024 г. по в.гр.д.№ 10680/2022 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав в частта, с която е изменено, на основание чл. 248, ал.1 ГПК, решение № 1079 от 23.02.2024 г. по в.гр.д.№ 10680/2022 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав в частта за разноските и Т. М. К. е осъдена да заплати на ищцата М. Г. Б. разноски за първоинстанционното производство над сумата 364.72 лева до сумата 729, 46 лв. и на Д. Г. Б. разноски за първоинстанционното производство над сумата 364.72 лева до сумата 729, 46 лв. Поддържа се незаконосъобразност на определението поради несъответствието му с уважената с въззивното решение по 1/8 част от предявените искове. Ответниците по частната жалба М. Г. Б. и Д. Г. Б., в депозиран чрез адвокат С. Д. отговор, изразяват становище за неоснователност на същата и искат оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима и основателна. С решение № 1506 от 27.02.2022 г. по гр.д.№ 25722/2021 г. на Софийски районен съд, 41 състав, предявените от М. Г. Б. и Д. Г. Б. срещу Т. М. К. положителни установителни искове за собственост са уважени за по 3/8 идеални части и отхвърлени за разликите над 3/8 до 1/2 идеални части за всеки от тях, които разлики възлизат на по 1/8 идеални части. При този изход на делото въззивният съд е следвало да присъди в полза на ищците общо 1/4 част от разноските, направени в първоинстанционното производство, или на всеки от ищците по 1/8 част от разноските, направени в първоинстанционното производство, възлизащи в размер на 2917.82 лева – тоест сумата 729, 46 лв общо на двамата или по 364, 73 лв. на всеки от тях. Вместо това съдът е присъдил в полза на всеки от ищците по 729, 46 лв. част от разноските, направени в първоинстанционното производство, съответно на уважените с въззивното решение части от предявените искове. Определението е незаконосъобразно, тъй като противоречи на нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, според която ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от иска. Като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която в полза на всеки от ищците са присъдени разноски над сумите от по 364, 72 лв. до сумите от по 729, 46 лв. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,