Определение № 11777 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10710/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), чрез процесуален представител старши юрисконсулт Л. Попов, против Определение № 2930/25.09.2025 г., постановено по адм. дело № 693/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което съдът е оставил без разглеждане искането на ИАМН на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за възобновяване на административнонаказателното производство по издадено Наказателно постановление №НП-76/19.12.2024 г. от Изпълнителния директор на ИАМН срещу МБАЛ „Света Параскева“ ООД, гр. Плевен, отменено с протоколно определение № 1502/15.07.2025 г. по а.н.д. № 516/2025 г. на РС – Плевен и производството по к.а.н.д 693/2025 г. е прекратено. Изложени са мотиви за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът – МБАЛ „Света Параскева“ ООД гр. Плевен, чрез процесуален представител адв. И. Ценкулов в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на съдебния акт. Настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение намира подадената частна жалба в срока по чл. 230 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството по издаване на оспорения акт е образувано по искане от 21.08.2025 г. на Изпълнителния директор на ИАМН, подадено на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, за възобновяване на административнонаказателно производство по н. а.х. №516/2025 г. по описа на Районен съд Плевен. В искането са изложени твърдения, че е налице ново доказателство – писмено становище от мениджъра на регионалния клон на „Булпост“ ЕООД, потвърждаващо, че адресът на МБАЛ „Света Параскева“ ООД е бил посещаван два пъти без резултат. ИАМН поддържа, че това становище е получено след съдебното заседание по делото. От събраните доказателства обаче се установява, че становището е постъпило по електронна поща в ИАМН на 09.07.2025 г., а на 10.07.2025 г. е изпратено на съда, докато заседанието е проведено на 14.07.2025 г. Следователно доказателството е било известно на наказващия орган преди постановяване на акта, което е било основание АС – Плевен да приеме, че искането е подадено извън едномесечния срок по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и е недопустимо, което е обусловило прекратяване на производството. Определението е правилно. Възобновяването на административно наказателното производство е извънреден способ, с който след влизане в сила на решението на последната съдебна инстанция, може да бъде поправен съдебния акт. Основанията, при които това може да бъде направено, са изчерпателно изброени, а нормите имат императивен характер и не подлежат на разширително тълкуване. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН искането за възобновяване може да се направи в едномесечен срок от узнаването за обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 3. С оглед доказателствата по делото, искането за възобновяване е подадено на 21.08.2025 г., което е след изтичане на 1-месечния преклузивен срок, предвиден в чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, считано от узнаване на твърдяното ново доказателство. Съдът правилно е приел, че искането е недопустимо, с оглед датата на узнаване на новото доказателство, а именно 09.07.2025 г. Срокът започва да тече от деня следващ този на откриване на новото доказателство. В случая искането е следвало да бъде подадено най-късно на 10.08.2025 г., което не е сторено. Като просрочено същото е оставено без разглеждане от съда. По така изложените съображения обжалваното определение на Административен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,