Решение № 11579 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2018 г.

Решение № 11579 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на К. Узунов като ЕТ "Пет Ели Фарм – К. Узунов" чрез процесуалния си представител адв. Н. Бангеев срещу решение № 734/29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2378/2015 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив в частите, в които е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001314001768-091-001/8.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден в същата част с решение № 656/13.08.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 235, 53 лв. и лихви – 149, 91 лв.; за 2009 г. в размер на 269, 80 лв. и лихви – 141, 04 лв. и за 2010 г. в размер на 1 218, 84 лихви – 512, 17 лв., както и за лихви върху вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 0, 92 лв. и за 2012 г. в размер на 2, 87 лв. и за лихви върху вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 0, 20 лв. и за 2012 г. в размер на 0, 95 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в последното по делото заседание съдът е дал ход на делото по същество, въпреки изричните възражения на страните във връзка с допуснати, но несъбрани доказателства, вкл. и допълнителната съдебно-графологическа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. Сочи се в касационната жалба, че мотивът на съда бил, че така било разпоредено от председателя на съда със заповед № 29/16.01.2018 г. за приключване на делото. В тази връзка касаторът се оплаква, че подобен начин на процедиране е в явно противоречие с основните принципи за независимост на съда и решаване на спора по вътрешно убеждение и е ограничено правото на защита на жалбоподателя в процеса и установяване на обективната истина по делото. Освен това касационният жалбоподател излага и оплакване, че въпреки отбелязаното от вещото лице-графолог, че редица фактури са без подпис на получател, а пък други въобще липсват по делото, но въпреки това съдът е отхвърлил жалбата, поради за което мотивите му са в противоречие с изводите на съдебно-графологическата експертиза и без съответната обосновка. Според касационния жалбоподател съдът не е направил самостоятелни изчисления на стойностите на фактурите, носещи подписа на К. Узунов и не изслуша в тази насока съдебно-счетоводна експертиза и остава неясно как са потвърдени стойностите на укритите приходи, респ. датата на достигнат праг за регистрация по ЗДДС. Твърди се, че съдебното решение е и немотивирано, тъй като липсват конкретни фактически и правни съображения и преценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, както и не е счетено за необходимо да се опишат отделните доставчици, периодите на доставките, датата на регистрация по ЗДДС и т. н., както и е игнориран напълно факта, че всички фактури, издадени от "Стинг" АД и "Либра" ЕАД не носят подпис на получател. Касаторът се оплаква, че решението съдържа и повторения на едни и същи тези неколкократно, както се повтаря аргумента на ревизиращите за механизма на доставките. Позовава се на практиката на ВАС, че само наличието на фактури не може да бъде доказателство за действително изпълнение на доставките. Касационният жалбоподател не е съгласен и с приетото от съда, че прагът за регистрация по ЗДДС е достигнат към 31.12.2007 г., тъй като според него в тежест на ответника по делото е било да докаже както факта на извършените облагаеми доставки, така и данъчната им основа за всеки 12-месечен период. Излага се довод, че установяването на данни за укрити приходи в случая е предпоставено от доказване на факта на получаване на стоките по неотчетените фактури, което в процеса не било доказана, като в тази връзка отново се сочи практика на ВАС. В касационната жалба се изразява и несъгласие с решението на съда и в частта по ЗДДФЛ за периода 2008 г. – 2010 г., тъй като мотивите на съда повтарят изложеното в частта по ЗДДС и нямат конкретен характер и не са съобразени с установеното по делото. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части и отмяна на ревизионния акт в същите части. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище от юриск. Шишкова я оспорва и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 834, 24 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли оспорването на ревизионния акт относно определените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 235, 53 лв. и лихви – 149, 91 лв.; за 2009 г. в размер на 269, 80 лв. и лихви – 141, 04 лв. и за 2010 г. в размер на 1 218, 84 лихви – 512, 17 лв. първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за укрити приходи, поради което ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Според съда в хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил нито едно конкретно доказателство за невярност на изложените в ревизионния акт фактически констатации за всички периоди и по отношение на определените задължения по ЗДДФЛ за ревизираните периоди от 1.01.2008 г. до 30.11.2013 г. и за задължения по ЗДДС. Прието е от съда, че тезата на ревизиращите органи се подкрепя от установения механизъм на извършване на самите доставки, като неосчетоводените фактури удостоверяват според съда реални доставки с получател жалбоподателя. Направен е извод от съда, че са налице и обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Съдът е приел за достатъчни доказателства протоколите за насрещни проверки, извършени на доставчиците, от които е установено осчетоводяване на издадените от тях фактури с получател – жалбоподателя. От тях в съдебното решение е направен извод, че са налице укрити приходи, както и налице несъответствие между получените доходи и финансовото и имуществено състояние на ревизирания, което е основание за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В решението на съда е посочено, че след като приходните органи са установили механизма на доставките, както и че безспорно доставчиците са осчетоводили спорните фактури, както и обстоятелството, че жалбоподателят е осчетоводил други фактури от същите доставчици, то изводите на ревизиращите органи за наличие на задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, са законосъобразни. Според съда за процесния период търговецът е разполагал с персонал и е направен извод, че е бил в състояние да извърши така определените от ревизия продажби впоследствие и затова са потвърдени констатациите на приходните органи за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 ДОПК. По отношение на задължителните осигурителни вноски, съдът е приел, че са дължими лихви върху невнесените в срок задължения за ДОО и ЗО за 2011 г. и 2012 г. Решението в обжалваните части е неправилно постановено. Основните оплаквания в касационната жалба са свързани с съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от съда. Същите се отнасят до неприемане на изготвените допълнителна съдебно-графологическа експертиза и основна съдебно-счетоводна експертиза, а също и до необсъждане на относимите към правния спор доказателства. Установява се от данните по делото, че първоинстанционният съд е приел основното заключение по съдебно-графологическата експертиза в съдебно заседание на 26.04.2017 г., но на 31.01.2018 г. при провеждане на съдебно заседание съдът е заличил допуснатите експертизи, като се е обосновал със заповед на председателя на Административен съд – гр. Пловдив (неприложена към делото) от 16.01.0218 г. за приключване на делото. Дори да се приеме, че е налице такава заповед, тя не е препятствала да се приемат допуснатите и изготвени експертизи на вещите лица – графолог и икономист. По този начин съдът не се е произнесъл върху установеното от вещото лице-графолог, че има неподписани фактури и такива, които носят подпис за получател от трето лице. В този смисъл основателно в касационната жалба се сочи, че процедирайки по този начин съдът е нарушил основни принципи за независимост на съда и решаване на спора по вътрешно убеждение, като по този начин наистина е ограничено правото на защита на страните. Въпреки проведените 11 бр. съдебни заседания, на които не са изслушани поискани от страните и допуснати от съда доказателствени средства – експертизи, съдът не се е стремил да изясни спора от фактическа страна, което е необходимо за правилното решаване на делото. Наред с тези нарушения, които са възпрепятствали страните да докажат твърденията си, съдът не е изложил правилно фактите по делото въз основа на писмените доказателства по делото, нито е обсъдил относимия към доставките на лекарства и козметика в аптеките механизъм при т. нар. разносна търговия. В обжалваното решение няма излагане на факти и обсъждане на доказателства за всеки един от доставчиците поотделно – "Ей енд ди Фарма България" ЕАД, "Стинг" АД, "Либра" ЕАД с правоприемник "Феникс Фарма" ЕООД, "Софарма Трейдинг" АД, "Биомеда 2000" ЕООД и "Аришоп Фарма" АД, нито за извършените от приходните органи в ревизионното производство резултати от насрещните проверки на тези доставчици. В съдебното решение са изложени мотиви за характера на особения ред на извършване на ревизии по чл. 122 и сл. от ДОПК, но необсъждането на събраните доказателства по делото и неизслушване на всички допуснати експертизи е довело до постановяване на неправилно съдебно решение в обжалваните му части при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което по чл. 209, т. 3 АПК представлява самостоятелно отменително основание. Мотивите на съдебното решение са общи, а не конкретни именно поради необсъждането от страна на съда на събраните по делото доказателства, относими към правния спор. Правилно се сочи от касационния жалбоподател, че съдът е приел за установен механизма на доставките, но той не е обсъден от него и въз основа на него не са направени съответните фактически установявания, необходими и за правната преценка на съда. Съдът не е спазил изискването на чл. 235, ал. 2 във връзка с чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 и § 2 от ДР на ДОПК като не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, води и до незаконосъобразни правни изводи. Решението на съда в обжалваните му части е постановено при съществени нарушения на съществените процесуални правила, а това възпрепятства и настоящата касационна инстанция да се произнесе по същество, предвид забраната по чл. 220 АПК за фактически установявания на настоящата съдебна инстанция. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваните части е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Пловдивския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който след приемане на неприетите съдебни експертизи – допълнителна графологическа и основна счетоводна експертиза и обсъждането им съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК да извърши преценка за тяхната относимост към правния спор, ведно с писмените доказателства, събрани по делото и тогава да направи и правните изводи и се произнесе по спорните въпроси по делото относно установените от приходните органи задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ. Съдът следва да обсъди доставките от всеки един от посочените по-горе доставчици и установения по делото механизъм на доставките и въз основа и на него да обоснове решението си наред с посоченото по-горе обсъждане на всички относими писмени доказателства и доказателствени средства. Предвид изложеното решението в обжалваните части е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и подлежи на отмяна, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който след обсъждане на всички доказателства поотделно за всеки един от доставчиците и заключенията по графологическата и счетоводна експертиза, да постанови решение по съществото на спора. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият състав не присъжда разноски, а за такива съобразно изхода на делото ще следва да се произнесе новият съдебен състав при връщане на делото, вкл. и за разноските, направени и пред настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение