Определение № 2781 от 06.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 527/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на юрисконсулт Л. вх. № 7387/22.04.2025 г. за изменение /допълване/ на определение № 1103/09.04.2025 г. по т. д. № 527/2024 г. в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът не е взел предвид формулираното в отговора на исковата молба искане за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Копие от молбата е изпратена на насрещната страна, която се противопоставя тя да бъде уважена. Изтъква липсата на списък по смисъла на чл. 80 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на определение № 1103/09.04.2025 г. и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С подадения отговор на исковата молба процесуалният представител на ответника е формулирал искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора /прекратяване на прозиводството/, който окончателно е приключил с постановяване на определение № 2332/22.07.2025 г. по ч. т. д. № 1084/2025 г. на I т.о., на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД са дължими разноски, които настоящият състав определя в размер 200 лв. Неоснователни са възраженията на ищцата В. К., че липсата на списък по чл. 80 ГПК е пречка за изменение на съдебен акт в частта за разноските. Това е така само в хипотезата, в която има произнасяне от съда по разноските. В случаите като настоящия, когато съдът е пропуснал да се произнесе по разпределение на отговорността за разноски, непредставянето на списък не рефлектира върху допустимостта на молбата с правно основание чл. 248 ГПК. В този смисъл са разясненията на т. 8 от ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС. Отделно от това, в противоречие с твърдението на ищцата К., ответникът е представил списък на разноските, който представлява неразделна част от отговора на исковата молба. В заключение молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде уважена и в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС