Определение № 5955 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 09.10.2024 год. на „Интер Карго – БГ“ ЕООД, чрез адв. Й. А. /надлежно упълномощен/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4208 от 25.09.2024 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че със същото не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника ЗД „Евроинс“ АД, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, поради което се претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на 1 500 лв. /с ДДС/ за подадения отговор, който съдържа такова искане. Касаторът /ответникът/ ЗД „Евроинс“ АД счита, че искането следва да се остави без уважение, евентуално съдът да съобрази приетото в решението на СЕС по дело С-438/22 год., както и че в случая е подаден единствено отговор на касационната жалба, делото не разкрива фактическа и правна сложност, поради което размерът на претендираните разноски за възнаграждение за един адвокат е прекомерен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е частично основателно. Касационното производство е образувано по касационна жалба на ответника ЗД „Евроинс“ АД, като с определение по настоящото дело № 4208 от 25.09.2024 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 409 от 31.03.2023 год., постановено по в. гр. дело № 70/2023 год. по описа на Окръжен съд-Варна, в обжалваната му част, в която е уважен предявения от „Интер Карго – БГ“ ЕООД срещу ЗД „Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 11 626.37 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като съдът не се е произнесъл по разноските. В касационното производство ищецът е бил представляван от адвокат, като е представен договор за правна защита и съдействие /с характер на разписка/, от който е видно, че е уговорен и е заплатен от ищеца адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв. /с ДДС/. От даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС по преюдициално запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС, респективно – от ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 ЗАдв., се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката. В разглеждания случай предмет на спора е претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като настоящото касационно производство се е развило само в първата си фаза – делото не е насрочвано в открито съдебно заседание и по него не е постановено решение по чл. 290 ГПК, а е приключило с постановеното по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание определение. Касационната жалба на ответника съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и са поставени три правни въпроса, по които се твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС. Ищецът, чрез упълномощения от него адвокат, е подал отговор, с който са оспорени както наведените основания за допускане на касационно обжалване, така и поддържаните основания за касационно обжалване. Спорният между страните въпрос е свързан с размера на вредите, в т.ч. наличието на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, респ. размера на дължимото обезщетение, като по поставените въпроси е налице изобилна практика на ВКС. Следователно касационното производство не отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и с оглед обема и съдържанието на положения от пълномощника на ищеца труд по осъществяване на защитата му в това производство настоящият съдебен състав намира, че претендираните от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 500 лв. /с ДДС/ се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат намалени, като обоснованото и справедливо възнаграждение е за сумата от 1 200 лв. /с ДДС/. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4208 от 25.09.2024 год., като предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в посочения по-горе размер, които са своевременно поискани и действително сторени, а в останалата част искането по чл. 248, ал. 1 ГПК трябва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение