Определение № 207 от 08.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Д. С. К. против определение № 736/ 01.03.2018 г. по ч.гр.д № 884/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 157077/05.12.2016 г. срещу разпореждане от 28.11.2016 г. по гр.д. № 16090/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което му е указано в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса по молба за отмяна в размер на 25 лв. и да представи доказателства за това, като при неизпълнение в срок молбата му за отмяна ще бъде върната. Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,за да се произнесе съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва, против определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от Д. С. К. частна жалба с вх. № 157077/05.12.2016 г. като е приел, че същата е процесуално недопустима. Посочено е, че обжалваното разпореждане от 28.11.2016 г., с което са дадени указания за внасяне на държавна такса във връзка с подадената молба за отмяна на влязло в сила решение не подлежи на обжалване. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпореждането, с което се дават указания за внасяне на държавна такса, е такова по движението на делото и не подлежи на обжалване. Съгласно приетото в т. 5 на Тълкувателно решение № 1 от 17.01.2001 г. по тълк.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК, което не е загубило значението си при действащия ГПК, определението, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване определението за прекратяване на делото. При бездействието на съда да прекрати или да възобнови производството, защитата се осъществява чрез жалба за бавност. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, на такива определения, е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК. В тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняване правото на иск, респективно жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.