Определение № 4352 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по искане на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. Пловдив за изменение на решение № 10814 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4155/2024 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив заявява искане да бъдат увеличени присъдените разноски на Национална агенция за приходите (НАП). Счита, че съдът неправилно не е присъдил разноски по делото съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата) и неправилно се е позовал на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Твърди, че на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 118,73 лв., на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, определени с оглед материалния интерес по делото. Ответникът В. Г. З., надлежно уведомен за направеното искане по чл.248, ал.1 ГПК, не изразява становище по него. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази твърденията на страната и доказателствата по делото, намира следното: С решение № 10814 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4155/2024 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 1493 от 14.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2466 по описа на Административен съд - Пловдив за 2023 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001622007724-091-001/28.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив. С оглед изхода на спора В. Г. З. е осъден да заплати на НАП сумата от 1 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай решението на настоящия съдебен състав е окончателно и е постановено на 11.10.2024 г. Искането за изменението му относно присъдените разноски е депозирано в едномесечния срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. При определяне на разноските, касационният състав е съобразил Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. По този начин същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав е извършил дължимата преценка на характера на правния спор и действията, извършени от процесуалните представители на данъчната администрация, като намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение е определено правилно в размер на 1 200 лв. По тези съображения искането за увеличаване размера на присъдените разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение