Определение № 332 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2014 г.

Образувано е по подадена касационна жалба вх.№5490 от 06.06.2014г. от [фирма] и касационна жалба вх.№ 6468/ 01.07.2014г. от Х. Х. Д. против решение №74 от 29.05.2014г. по в.гр.д.№1458/2013г. на Великотърновски окръжен съд. С това решение въззивният е отменил първоинстанционното решение в частта, с която с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск по чл. 200, ал.1 вр. ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 14006,54 лева до 29976,00 лева и в частта, с която е присъдено обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 14006,54 лв., считано от 15.01.2013 г. до окончателното й изплащане, вместо което е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца допълнително още 15969,46 лв. обезщетение по чл. 200, ал.1 от КТ за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука към присъдените от РС 14006,54 лв. или общо обезщетение 29 976,00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху общата сума, считано от датата на увреждането - 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане; отхвърлил е иска по чл. 200, ал. 1 вр. ал.3 КТ в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000 лв. - за разликата от 120 024 лв., като неоснователен; отменил е Решение № 1009 от 31.10.2013 година по гр. дело № 38/2013 година по описа на Районен съд-Велико Търново, и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно за сумата от 1325,46 лв., като ги намалява от 11 287,45 лв. на 9961,99 лв.; потвърдил е решението в останалата част и е осъдил ответника да заплати държавна такса върху допълнително присъдения размер обезщетение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: При проверка на касационна жалба вх.№6468/01.07.2014г. настоящата инстанция констатира, че същата е насочена против въззивното решение в частта, касаеща отхвърлената част на претенцията. В мотивите на решението съдът е формирал воля, че първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която предявеният иск е отхвърлен над размер 29 976,00 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., но в диспозитива на решението си е постановил, че отхвърля „иска по чл. 200, ал. 1 вр. ал.3 КТ в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000 лв.”. Изложеното обосновава извод, че делото следва да бъде върнато за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка по предвидения в ГПК ред за това. Едва след отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка, по която компетентен да се произнесе е въззивният съд, постановил атакуваното решение, касационната инстанция може да се произнесе по подадената касационна жалба против частта от решението, засегната от последната. Изложеното обосновава извод, че производството по настоящото дело следва да се прекрати, а делото се върне на въззивния съд, който да проведе производството по поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка. След изпълнение на указанията, делото следва да се върне на настоящата инстанция за произнасяне по допускането на подадените касационни жалби. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение: