Определение № 276 от 02.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 2267/07.03.2019 г. на Й. Н. П. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 105 от 13.02.2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1513/29 .0 6.2017 г. по в. гр. д. № 5246/2016 г. на САС. ВКС намира, че молбата за допълване на определението е процесуално допустима и е основателна. Частно гражданско дело № 1597/2018 г. е било образувано по частна жалба вх. № 4185/07.03.2018 г. на Й. Н. П. срещу определение № 706/27.02.2018 г. по в. гр. д. № 5246/2016 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 1513/29 .0 6.2017 г. по същото дело в частта за разноските. Ч. гр. д. № 1597/2018 г. е било присъединено към настоящото, предвид обусловеността на частното производство от изхода на производството по чл. 288 ГПК. С определение № 105 от 13.02.2019 г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 1513/29 .0 6.2017 г. в. гр. д. № 5246/2016 г. на САС, но е пропуснал да се произнесе по частната жалба срещу определение № 706/27.02.2018 г. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определение № 105 от 13.02.2019 г. по гр. д. № 1598/2018 г. на ВКС, III ГО. Частна жалба вх. № 4185/07.03.2018 г. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Производството по в. гр. д. № 5246/2016 г. на САС е било образувано по въззивна жалба на ищеца Й. П. и въззивна жалба на ответника - Прокуратурата на РБ, срещу първоинстанционно решение на СГС. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК, в който Й. П. е конкретизирал претенциите си за разноски: 5 лв. - държавна такса; 3000 лв. – адвокатско възнаграждение, включващо ДДС. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 16.09.2016 г. и фактура от 08.02.2017 г., от които е видно, че Й. П. е договорил и заплатил адвокатски хонорар в размер на 3000 лв. за процесуално представителство във въззивното и касационното производство. С решение № 1513/29 .0 6.2017 г. по в. гр. д. № 5246/2016 г. на САС решението на първоинстанционния съд е изцяло потвърдено. Искането за присъждане на разноски е оставено без уважение по съображения, че с оглед изхода на делото разноските трябва да останат за всяка от страните така, както са направени. В законоустановения срок ищецът е депозирал молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с която претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1020 лв., която молба е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство определение. Софийски апелативен съд е приел, че на молителя не следва да се присъждат разноски, тъй като заплатеният адвокатски хонорар е за общо представителство и защита по делото и не би могло да се разграничи каква част от хонорара е заплатен за изготвяне на въззивната жалба на ищеца, както и за защита на тази въззивна жалба, и каква част от хонорара е заплатен за защита срещу въззивната жалба, подадена от ответника. Прието е, че процесуалните действия на пълномощника на ищеца не са довели до по-благоприятен за страната изход на делото, поради което разноски на същия не следва да се присъждат. Определението на Софийски апелативен съд е незаконосъобразно. Съдебните разноски се определят съобразно правилата на чл. 78 ГПК - участвалите в производството по делото страни понасят съдебните разноски съобразно изхода му. Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, а ответникът - съразмерно отхвърлената част от иска, като тези правила са приложими във всички съдебни инстанции. В настоящия случай и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, поради което направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Тъй като ищецът е направил разноски, свързани със защитата срещу подадената от ответника въззивна жалба, тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. Видно от доказателствата за извършените от жалбоподателя разноски, платеното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Съобразно изхода на делото и уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1020 лева. Неоснователно е релевираното от Прокуратурата на РБ възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, доколкото то е по-ниско от минималното - 1170.50 лв., определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. при интерес по въззивната жалба на насрещната страна от 21 350.05 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,