Определение № 50422 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1686/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение22.12.2022 г.докладчик Майя Русева

Диспозитив

ДОПЪЛВА определение №.50775/31.10.22 по г.д.№.1686/22 по чл.288 ГПК в частта за разноските, като ОСЪЖДА Ц. И. В. да плати на „Електроразпределение Север“АД 639,66лв. /шестстотин тридесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: :

Мотиви

Производството е по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№.508921/4.11.22 /подадена по пощата на 3.11.22/ от „Електроразпределение Север“АД чрез пълномощника му адв.Н. Б. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.50775/31.10.22 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направено от дружеството с отговора на касационната жалба на Ц. И. В. искане за присъждане на такива в размер на 2040лв. платен адвокатски хонорар. Моли се за присъждането му. Ответната страна Ц.В. оспорва молбата; прави възражение за прекомерност и счита, че тези разноски не са направени само по процедурата за допускане на касационно обжалване по процесната касационна жалба. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Действително в отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски; приложен е и договор за правна защита и съдействие №.22680/16.03.22 /с предмет „защита, съдействие и процесуално представителство пред ВКС в производство по касационна жалба на Ц. В. срещу реш.№.132/2.02.22 на ОС Варна по г.д.№.2889/21 на ОС Варна“ при възнаграждение 2040лв./, фактура по същия и платежно нареждане, удостоверяващи плащане на сумата 2040лв. адвокатски хонорар. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено и подкрепено с надлежни доказателства за плащане /установяващи разходването именно във връзка с осигуряване на процесуална защита по настоящото дело/, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с определението си по чл.288 ГПК. Същевременно възражението за прекомерност е също основателно. Касае се за дело, част от поредица серийни дела, което не се отличава с голяма правна и фактическа сложност, налице е формирана задължителна практика, а защитата се изразява само в изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.3 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на „Електроразпределение Север“АД следва да се присъди адвокатско възнаграждение, намалено до минимума от 639,66лв. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 пр.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,

Цитирани разпоредби

5