Определение № 4128 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2026 г.
ВАСВторо отделение15.04.2026 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2778 от 06.03.2026 г., постановено по адм.д. № 553/2026 г. по описа на Административен съд гр. Варна. ОСЪЖДА Д. Б. С., [ЕГН] да заплати на община Варна сумата 40.90 евро (четиридесет евро и деветдесет цента), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Б. С. против определение № 2778 от 06.03.2026 г., постановено по адм.д. № 553/2026 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на район „Одесос“ – община Варна, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Варна оставя без разглеждане жалбата на Д. Б. С. против удостоверение за търпимост № 2/18.01.2013г. на главния архитект на район „Одесос“ и решение № 3/26.02.2020г. за поправяне на очевидна фактическа грешка в удостоверението и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното удостоверение за търпимост не засяга права и законни интереси на жалбоподателката, поради което прави извод за недопустимост на оспорването. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Удостоверението за търпимост се издава в производство, в което страни са заявителя и административния орган. Това удостоверение не засяга с правните си последици интереси и права на трети лица, в случая жалбоподателката. Фактът, че същата е съсобственик на дворното място върху, която е построено ателието, за което е издадено удостоверението за търпимост и същата притежава самостоятелен обект в сградата, не обосновава правния интерес на Д. С. да оспорва същото. Жалбоподателката не се легитимира за собственик на строежа, предмет на оспорения административен акт. Освен това удостоверението за търпимост не подлежи на оспорване. На такова подлежи само отказът за издаването му и то от заявителя, но не и от трети лица. Удостоверението за търпимост или отказът за издаването му е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. То се издава във връзка с извършването на правна сделка с предмет конкретен строеж, за който се приема, че е търпим. Удостоверението не засяга права и законни интереси на трети лица и не рефлектира негативно в правната им сфера, поради което за същите не е налице правен интерес от обжалването му. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото Административен съд гр. Варна постановява определение, което е в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Доводите в частната жалба, че се претендира нищожност на обжалваните актове, са неотносими към допустимостта на оспорването. Фактът, че е отменен акт за узаконяване е ирелевантен, тъй като се касае за различни административни актове с различни правни последици. Доводът, че неправилно съдът оставя без разглеждане жалбата на основание чл. 159, т. 1 АПК е правилен, но това не обосновава незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК, която също е основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди Д. Б. С. да заплати на община Варна сумата 40.90 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,