Определение № 8772 от 27.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8146/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Я. Я. Б., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Първомай, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Василев, срещу Определение № 8669/14.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1809/2026 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2374051/03.06.2026 г., издадена от полицай към РУ Асеновград при ОДМВР – Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че наложената мярка „временно отнемане на СУМПС“ тежко засяга правната му сфера, по-конкретно правото му на свободно придвижване и би затруднило и изпълнението на трудовите му задължения като щофьор на товарен автомобил В подкрепа на тези твърдения към частната жалба са представени трудов договор № 36/14.04.2016 г., допълнително споразумение към него и длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът – полицай към РУ – Асеновград при ОДМВР Пловдив, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Я. Я. Б. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2374051/03.06.2026 г., издадена от полицай към РУ Асеновград при ОДМВР – Пловдив. Със заповедта на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП на Б. е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“. С молба от 14.07.2026 г. лицето изрично е поискало и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. За да отхвърли искането по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП оспорването на заповедта не спира изпълнението ѝ, като в този случай законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес. Посочил е, че за спиране на предварителното изпълнение е необходимо оспорващият да установи, че то може да му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Приел е, че в направеното пред него искане не са изложени твърдения и не са представени доказателства, установяващи такива вреди, а доводите относно незаконосъобразността на самата заповед са неотносими към производството по чл. 166 АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно – по различни от изложените в частната жалба съображения. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2374051/03.06.2026 г. е издадена във връзка с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 4953754. АУАН е издаден на Б., след като на 03.06.2026 г., около 13:03 ч., на път I8 – 253 км, е установено, че лицето управлява товарен автомобил – марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № [рег. номер], по отношение на който няма сключен и действащ договор за задължителна „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От приложените по делото доказателства се установява, че автомобилът е собственост на „Коини“ ООД, с което Б. е в трудови правоотношения. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В молбата, с която е направено искането за спиране предварителното изпълнение на Заповедта, Б., освен твърдения за значителни и трудно поправими вреди в контекста на упражняваната от него трудова дейност, е релевирал и доводи във връзка с липсата/наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на посочения автообил. В тази връзка следва да се посочи, че по дело № 1809/2026 г. на Административен съд – Пловдив, като част от административната преписка, се съдържа застрахователна полица № BG/07/126001912102 на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД (л. 7). От данните в полицата се установява, че „Коини“ ООД е сключило застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на товарния автомобил на 03.06.2026 г. в 12:59 ч. Въз основа на приложен по делото въпросник (л. 8) се установява, че срокът на застраховката е от 13:14 ч. на 03.06.2026 г. Съобразно изложеното следва да се приеме, че е налице ново обстоятелство по см. на чл. 166, ал. 2 АПК, обуславящо основателността на искането за спиране предварителното изпълнение на Заповедта, останало изцяло игнорирано от административния съд. Това е така, тъй като съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП при представяне на данни за валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ служебно прекратената регистрация на превозното средство се възстановява по служебен ред – резултат, който настъпва по силата на закона, без да е нужно съставянето на отделна административна справка, чието документиране да е в тежест на частното лице. Необходимо е да се посочи също, че разпореждането за предварително изпълнение не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като му позволява да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Целта на допуснатото по чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ ЗДвП е защита на обществения интерес до отстраняване на констатираната нередовност. След като регистрацията на автомобила е възстановена по силата на закона вследствие на сключената застраховка, продължаващото действие на мярката единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, без да допринася повече за защита на обществения интерес, и се доближава до санкция за вече отстранено нарушение – функция, която принудителните административни мерки не могат да изпълняват предвид принципното им разграничение от административните наказания. В този смисъл трайната практика на ВАС по аналогични случаи – т. напр. Определение № 3482/26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2969/2026 г.; Определение № 4800/30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3851/2026 г.; Определение № 7009/23.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6304/2026 г.; Определение № 7214/26.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6434/2026 г.; Определение № 7452/03.07.2026 г., постановено по адм. дело № 6621/2026 г. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, Върховният административен съд,