Определение № 9450 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. К., В. В. К., С. В. К., със съдебен адрес в гр.Варна, чрез процесуален представител, срещу определение № 4787/30.04.2025 г. по адм. дело №92/2025 г. на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу отказ за отписване на имоти от Горскостопанския план за 2017 г, обективиран в писмо № РДГ04 - 7436/03.12.2024 г на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Варна и е прекратено производството по делото. Частните жалбоподатели поддържат в частната жалба, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, прави евентуално възражение за недължимост на юрисконсултско възнаграждение на другата страна. Ответникът по частна жалба - директорът на РДГ - Варна, не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна. АС е взел предвид, че със заявление от 20.11.2024 г. жалбоподателите В., В. и С. К. са поискали от директора на РДГ - Варна да отпише три броя поземлени имоти с посочени идентификатори от Горскостопанския план за 2017 г., тъй като тези имоти не са били горска територия към 2017 г., нито са били залесени, нито самозалесени, винаги са били земеделски земи със стари лозя и стари овощни дръвчета, но не и горски видове - акация. В заявлението са наведени и доводи за неспазване на процедурата в Закона за горите /ЗГ/. АС е посочил, че с оспореното писмо директорът на РДГ - Варна е уведомил заявителите, че процесните имоти са земеделска територия, частна собственост. Уведомил ги е, че изменението на утвърдения горскостопански план на ТП ДГС - Варна може да се извърши по предложение на лицата по чл.92, ал.1 от Наредба №18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии до органа, утвърдил плана, който в конкретния случай е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите - София, притежаващ правомощието да утвърди изменение на горскостопанския план. В писмото е посочено, че в конкретния случай е възможно да се приложи и процедурата по чл.84 ЗГ. За да постанови обжалваното определение, АС е изложил мотиви, че обжалваното писмо няма характер на индивидуален, общ или нормативен акт, поради което не подлежи на обжалване по реда на АПК. Същото няма характер на индивидуален административен акт, тъй като в него липсва властническо волеизявлeние, по силата на което да възникват права или задължения за оспорващите, а същото има уведомителен характер. С него заявителите са уведомени за реда и процедурата, по която могат да заявят отписването на имотите от горскостопанския план за 2017 година. Липсата на правомощие по заявлението от страна на ответника не е отказ за предоставяне на административна услуга. АС е постановил съдебното определение при неизяснена фактическа обстановка вследствие допуснато съществено процесуално нарушение - представената и приета по делото административна преписка е без горскостопанския план за 2017 г., чието изменение е поискано. АС е дал вяра на ответника, че горскостопанският план е изготвен от друг административен орган - изпълнителният директор на ИАГ и съответно само този неучастващ по делото правен субект може да го измени, без да отчете и разпоредбите на чл.13, ал.8 ЗГ и чл.91, ал.6 от Наредба №18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, съгласно които изпълнителният директор на ИАГ утвърждава горскостопанските планове за горските територии - държавна собственост, а директорът на РДГ - за останалите горски територии в района им на дейност. Безспорно по предложенията за изменение съгласно чл.92, ал.4 Наредба №18/07.10.2015 г. се произнася органът, утвърдил плана, но в случая твърдението в писмото, че този орган не е директорът на РДГ, при положение, че е за горски територии - частна собственост, е в противоречие с горецитираните норми. Предвид изложеното изводът, че директорът на РДГ не е отказал изменение на горскостопанския план в частта относно имотите по заявлението не се подкрепя от доказателствата по делото. Определението като неправилно следва да бъде отменено, делото върнато за продължаване на съдопроизведствените действия, при което да се изиска горскостопанският план за 2017 г. относно заявените имоти и да се направят обосновани изводи кой е неговият издател и съответно кой е органът - компетентен да го измени, както и дали е формиран отказ за изменение на горскостопанския план от компетентния орган. Воден от горното и на основание чл.235, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение