Определение № 6431 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4626/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Ц. Ц. от гр. Търговище против определение от № 536/30.03.2026 г., постановено по адм. дело № 91/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Търговище. Оплакванията в частната жалба са за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на Община Търговище, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената проверка съобразно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна при следните съображения: С оспореното определение АС – Търговище е оставил без разглеждане жалбата на В. Ц. Ц. против писмо изх. № РД-02-1076/09.02.2026 г. на кмета на Община Търговище, издадено във връзка със заявление вх. № ДОИ-13/26.01.2026 г., подадено от В. Ц. Ц. по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Установено по делото е, че със заявление вх. № ДОИ-13/26.01.2026 г. на регистъра на Община Търговище В. Ц. Ц. е поискал от кмета на община Търговище да му бъде предоставен достъп до обществена информация под формата на копие на хартиен носител от всички налични и съществуващи разрешения за строеж на сграда с адрес: гр. Търговище, [улица]. С оспорено пред първоинстанционния съд писмо изх. № РД-02-1076/09.02.2026 г. кметът на Община Търговище е отговорил на така подаденото заявление, като съдържанието на писмото се изчерпва с това, че всички документи, свързани с издаване на разрешения за строеж на сграда, находяща се в гр. Търговище, [улица], са предадени в оригинал на ОДМВР – Търговище по образувано досъдебно производство № 125/2025 г. по описа на ОДМВР – Търговище. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима, поради това, че оспореното писмо, видно от съдържанието му, има изцяло уведомителен характер. С него кметът на Община Търговище уведомява заявителя за обективната невъзможност да му предостави исканите копия на разрешения за строеж, чиито оригинали са били изискани, респ. предоставени на ОДМВР – Търговище за нуждите на посоченото досъдебно производство. Търсената информация съществува, но тъй като към момента на произнасяне по заявлението органът не разполагал с нея, последният е уведомил заявителя за настоящото й местонахождение, с което, според съда, е изпълнен фактическият състав на хипотезата по чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ. Въпреки че в конкретния случай сезираният орган не е извършил препращане на заявлението по реда, посочен в цитираната разпоредба, съдът е приел, че предвид обстоятелствата по случая процесното писмо носи характеристиките на акт с информативен характер, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и не обективира отказ за предоставяне на информация, годен за обжалване пред съд. По тези съображения съдът е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил образуваното производство на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Касационната инстанция намира така постановеното определение за неправилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2, изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39, въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на определението на АС – Търговище неправилно е прието, че не е налице годен за обжалване акт, издаден на основание ЗДОИ. В случая кметът на Община Търговище се е произнесъл с нарочен акт, в който липсва изрично волеизявление за „отказ“, но от съдържанието на който имплицитно може да се изведе извод, че такъв е направен. Доколкото търсената информация е от компетентността на общинската администрация, т. е. създава се и се съхранява от компетентните органи на общината, вписва се в съответни регистри и е част от архива на общинската администрация, кметът на общината или упълномощено от него лице е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното искане за достъп до тази информация. Ирелевантно спрямо задължението на сезирания задължен субект в случая е обстоятелството, че към процесния момент документите, съдържащи търсената информация, не са се намирали в оригинал при него, а са били предоставени за послужване на друг административен орган. Неприложима към настоящия спор е хипотезата на чл. 32 от ЗДОИ, тъй като същата се отнася до случаите, в които на съответния административен орган не е вменено със закон да създава или съхранява въпросната информация, в който смисъл следва да се тълкува изразът „не разполага с исканата информация“, а не по начина, възприет в мотивите на обжалваното определение. С издаденото в процесния случай писмо кметът на Община Търговище е дал отрицателен отговор на искането на В. Ц. Ц., поради което настоящият касационен състав приема, че е формиран изричен отказ по заявлението за достъп до обществена информация. Налице е годен за оспорване индивидуален административен акт, който подлежи на контрол от съда, като при разглеждане на жалбата решаващият състав следва най-напред да прецени дали така формираният отказ съставлява отказ по същество на искането, постановен на основание чл. 37 от ЗДОИ, или отказ за произнасяне по същество на искането (чл. 197 и сл. от АПК), съобразно което да определи приложимия процесуален ред за водене на производството, след което да извърши преценка за допустимост, евентуално основателност на оспорването. Предвид изложеното, определението на АС - Търговище, с което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК, следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия. По претенцията за разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд в съответствие с чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 236 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,